Ловеч Медия - Новини от региона на Ловеч без цензура...

Отец от Ловеч е сред жертвите на комунизма

ГГери — Sat, 28 Dec 2013 22:31:24 GMT

Автор: Стефан Чурешки

Борис НеврокопскиНастоящата статия е опит да бъде съставен списък на репресираните свещеници от началото на месец септември 1944 г. до края на 40-те години на ХХ век, когато репресиите на тоталитаризма са били най-силни. Списъкът е нескромна претенция от страна на автора да бъде поставен въпросът за реабилитация на пострадалите духовници от страна на българската историография и оттам да се повдигне в обществото въпросът за канонизацията на православните духовници, пострадали през комунизма. Римокатолиците вече канонизираха своите светци и издадоха немалко книги за събитията след 1944 г., а протестантите ревниво пазят паметта за техните мъченици. Редно е и Българската православна църква да предприеме действия за запазване на обществената памет относно историята на комунизма в България. Руската православна църква също канонизира своите репресирани духовници след 1917 г. и, ако се съди по влиянието, което Руската църква има над българската, то и в България в скоро време ще се предприемат действия по канонизацията на загинали свещеници и миряни. Затова издирването на данни за репресиите над духовенството и Църквата тепърва предстои и настоящата статия един ден несъмнено ще бъде недостатъчна, за да се установи истината около страшните събития от 40-те и 50-те години на ХХ в.

Историята на Българската православна църква е много интересна и пълна със събития. Църквата от Възраждането до 1944 г. е била пазител на националната идентичност и основен фактор в образованието на българите. Църквата е участвала сериозно във формирането на държавната идеология до налагането на комунизма в България. Затова съвсем естествено е, че идеологически обоснованите репресии след преврата от 9.9.1944 г. ще бъдат отправени и срещу Църквата. Факт е, че саморазправите, отвличанията, побоищата, убийствата без съд и издевателствата над свещеници и духовници започват веднага, след като в страната се разнася вестта за преврата на 9.9.1944 г.

Това явление се доказва от писмо с изх. № 1601 от Софийска света митрополия до министъра на вътрешните работи. В писмото се казва следното:

Господине министре,

Св. Софийска митрополия има сведения, че органите на ОФ в някои села са арестували и задържали енорийски свещеници от богодарованата ни епархия, които са били обвинени за противодържавна и фашистка дейност.

Смятаме за нужно да Ви припомним, г-не министре, повеленията на Екзархийския устав, чл. чл. 161, 162 и 163, според които духовните лица могат да бъдат задържани само от епархийска духовна власт и съдени с разрешение от Епархийския архиерей, обаче те биват задържани на място, също посочено от Епархийския архиерей, и са на разположение на властите при поискване за следствие.

Съобщаваме Ви горното, за да бъдат избегнати евентуални грешки и нежелани инциденти.

Ваш молитствувател
Софийски митрополит
+Стефан

Ударите върху Църквата от страна на атеизма на комунистите обаче се провеждат в цялата страна, като основен критерий за “революционното възмездие” е сътрудничеството със старата власт. Затова онези духовници, които са имали досег с върховете на обществото преди 9.9.1944 г., стават пръв обект на репресии. Такъв е примерът със съдбата на архимандрит Ириней, протосингел на Софийската света митрополия, безследно изчезнал след 20.9.1944 г.

Данните в архивите, макар и кратки, разказват за много духовници, които са били обект на репресии. Така например, задържан от органите на властта е свещеник Страхил Сотиров Илиев от гр. Брезник, по-късно обявен за безследно изчезнал. Арестуван е и енорийският свещеник Георги Йорданов Кирилов, служащ в храм “Св. Дух” в квартал Надежда на столицата. На 25.11.1944 г. по решение на местни активисти е убит без съд и присъда отец Лука Радев Юруков от гр. Панагюрище. През месец октомври 1944 г., без да се знае точната дата, от преминаващи ударни групи на новата власт в с. Негованци, Радомирско, късно вечерта по обвинение във “фашизъм” са убити и заровени в нивите край селото свещениците Йордан П. Иванов и Атанас Димитров. На 17.9.1944 г. 32-годишният протосингел на Видинска св. митрополия архимандрит Паладий е заловен от разгневени бивши партизани. Младият духовник е бит, измъчван нечовешки и накрая изгорен жив.

Повече от 100 свещеника са съдени от Народния съд, част от които са осъдени задочно, защото вече са били убити или са били с неизвестна съдба. В архивите се споменават “13 ликвидирани”, т. е. с изпълнени присъди от трибуналите. В отделни архивни единици съвсем накратко се споменава софийският свещеник Кирчев, ликвидиран без съд и присъда на 9.9.1944 г. На 22.9.1944 г. в местността “Сименов мост” в дефилето на р. Въча, над гр. Кричим, е разстрелян и после изгорен свещеник Стефан Попвасилев от гр. Перущица.

Свещеник Петър поп Иванов в с. Саранци, Новоселско (по старото име на гр. Елин Пелин - Новоселци, б. р.), през месец септември 1944 г. е бил отвлечен и убит в околностите на селото въпреки напредналата си възраст – 72 години. На 18.9.1944 г. безследно изчезва свещеник Евстатий П. Витошки, предстоятел на храм “Св. Богородица”, старинен “Св.Николай Чудотворец”, изграден през ХІ-ХІІ век и известен в България и чужбина като “Боянската черква”, паметник на културата и музей от световно значение. Нарочен за ликвидиране от партизаните и задържан в първите дни след 9.9.1944 г. е бил и епископ Партений (тогава още архимандрит - б. р.), член на мистичното народностно общество “Бог и България”, арестуван след 9.9.1944 г., но успява да избяга от плена в Неврокоп и заминава в София, където екзарх Стефан І го укрива, назначавайки го на служба в митрополията.

В списъка на репресираните духовници, жертва на саморазправите без съд и присъда, могат да бъдат прибавени:

Свещеник Петър Дивизиев от Разлог, жестоко убит след 1944 г., когато в Пиринския край са арестувани 45 свещеника.

Свещеник Никола Пешев Миленков от с. Подгоре, Белоградчишко, осъден от Народния съд и обесен.

С решение на Народния съд в гр. Оряхово от 15.2.1945 г. е осъден на смърт и разстрелян свещеник Цветан П. Христов от с. Крушовица, Оряховско.

Свещеник Борис Делев от с. Батак, Пещерско, намерен обесен в дома си на 21.2.1945 г.

Свещеник Стефан Минков Тафров от с. Зелениково, Пловдивско.

Мъчени, убити и “ликвидирани”, по специфичната терминология на "революционерите", са и духовниците:

Иван Ангелов от гр. Ловеч, Васил Вълков от Горни Дъбник, Плевенско, Стефан поп Христов от с. Загорци, Новозагорско, Атанас Янев от с. Срем, Елховско, Николай Йотов от с. Долни Дъбник, Плевенско, Иван Ал. Камберов от с. Осоица, Новоселско (т. е. Елинпелинско - б. р.), Борис Вълканов от Св. Кирилово, Старозагорско, Иван Н. Цанков от с. Борисово, Поповско, Никола Т. Калайджиев от с. Опълченец, Чирпанско, Петър Киселов от с. Енчовци, Дряновско, Никола поп Тасев от с. Ново село, Казанлъшко, Андон В. Андонов от с. Брястово, Хасковско, Иван К. Попов от с. Мъдрец, Харманлийско, Иван В. Дреновски от с. Бресница, Белослатинско (името на селото или общината вероятно е сгрешено - б. р.), Стефан Георгиев от с. Попица, Белослатинско, Димитър И. Петров от с. Златош, Кюстендилско, Василий Дочев от с. Саламаново, Шуменско, Христо Н. Стоименов от с. Рашка Гращица, Кюстендилско, Андрей И. Стаменов от с. Горна Малина, Новоселско (т. е. Елинпелинско - б. р), Съби Кривошиев от гр. Севлиево, Иван Ангелов Иванов от гр. Ловеч, Димитър Гогев Рублев от с. Жиленци, Кюстендилско, Кирил Минчев Димитров от с. Дебели Лак, Радомирско, Петър Ст. Киселков от гр. Трявна, Никола Вълков Георгиев от с. Верен, Чирпанско, йеромонах Кирил Григоров Дудевски, игумен на манастира в гр. Сопот.

Най-известният пример за репресиран духовник е Неврокопският митрополит Борис, убит през 1948 г.

От малкото публикации по въпроса за репресиите на тоталитарната власт над Църквата и от малкото данни, запазени в архивите на МВР и Държавния архив, се вижда, че ударът върху Църквата е бил много силен. Какъв точно е бил той и докъде се простира мащабът на репресиите над духовенството, ще бъде уточнено от следващи публикации.

Пламен Орешарски: Майка България помни синовете си

ГГери — Sat, 28 Dec 2013 18:06:47 GMT

Премиерът Пламен Орешарски изрази съболезнованията си на семействата и близките на трагично загиналите български военни при терористичния атентат срещу българската база „Индия“ в Кербала, Ирак през 2003 г. По повод 10-годишнината от атентата, той изрази своята съпричастност към загубата на майор Георги Качорин - командир на рота, старши лейтенант Николай Саръев, офицерски кандидат Иван Инджов, офицерски кандидат Антон Петров, офицерски кандидат Свилен Киров от първия български контингент в Ирак, които и тази година няма да се върнат при семействата си за Коледа.
„С дълбоко прискърбие и съпричастност към огромната ви загуба бих желал да ви уверя, че България помни героизма на вашите синове, съпрузи и бащи. Историята свидетелства, че българската армия няма загубена битка благодарение на професионализма, отличната подготовка, високия дух и самоотверженост на българските военнослужещи. Майка България ще помни вечно синовете си!“, написа в съболезнователния си адрес министър-председателят.

Генчев: Бях поел ангажимент към Гриша Ганчев и исках да се реванширам на Литекс, сподели опитният халф

ГГери — Sat, 28 Dec 2013 17:05:30 GMT

Разтрогналият с Литекс преди дни Станислав Генчев даде интервю пред "Тема спорт". Опитният опорен халф говори за причините да не играе редовно в Ловеч, за младите таланти в отбора, раздялата си с Лудогорец през лятото, представянето на разградчани в Европа и още любопитни теми.

- Станиславе, завърна се в Литекс с много големи надежди, но си тръгваш само след 6 месеца. Какво не се получи?
- За съжаление така се стекоха обстоятелствата. Присъединих се малко по-късно към отбора през лятото. Вече бяха минали 2 или 3 кръга от шампионата. Треньорът си бе изградил титулярен състав и бе по-трудно да вляза в ритъма на отбора. В момента в Литекс има много добри млади момчета и мисля, че това е пътят за развитие на всеки клуб. Но съм убеден, че не играех не защото съм по-слаб, а поради други причини. Имаше някои недоразумения. И затова най-добрият вариант за мен бе да напусна.

- Появиха се информации, че си имал сериозни пререкания със старши треньора Златомир Загорчич, заради което той те е зачеркнал от сметките си. Под "недоразумения" това ли имаш предвид?
- Не искам да ги коментирам. Имах подкрепата на цялото ръководство и съм се разбирал с всички. Не съм имал никакви проблеми. Не съм обиден на никого, защото това са нормални неща във футбола. Няма място за примадони. Във футбола ги има тези неща. Гледам напред и се надявам в следващия ми отбор да се чувствам по-добре.

- Как оценяваш престоя си предвид това, че изигра само 5 мача?
- При положение че за 5-6 месеца изиграх само пет мача, завръщането може да бъде окачествено по-скоро като грешка. Ако знаех, че така ще се развият нещата, със сигурност бих предпочел друго, тъй като тогава имах доста предложения. Но бях поел ангажимент към собственика Гриша Ганчев, ако продължа да играя в България - да е за Литекс. Исках да се реванширам по някакъв начин на клуба, който ми даде много и ме разви като футболист, и да изляза да играя навън. Трябваше с моя опит и качества да помогна отборът да постигне целите си, защото знаем, че в последните две години не успяха да се класират в Европа. Затова се върнах в Литекс, за да направя така, че тимът да стигне до европейска квота. Мисля, че можех да бъда далеч по-полезен и да се реванширам на клуба. В крайна сметка не успях да дам нищо при втория си престой и не помогнах по никакъв начин за първото място в „А“ група. Съжалявам, че така се получиха нещата. Опитах поне по време на тренировките да предам опит на младите си съотборници. Те често се допитваха до мен. Говорили сме надълго и широко, защото почти по цял ден бяхме заедно. Надявам се съветите, които съм им дал, да са им полза.

- В последните месеци със силното си представяне Симеон Славчев привлече погледите. Има ли други таланти, които за момента остават далече от светлината на прожекторите?
- Всички младоци в първия отбор заслужават внимание, защото в даден момент може да покажат голямо израстване. Симеон Славчев се изяви най-силно през годината и се разви най-бързо. Неслучайно интересът към него е толкова голям. Той, освен че е много талантлив, е и работлив. На всяко едно занимание тренира като за последно и това му помага много да израства. А както знаем, във футбола трябва и малко да си перде, за да успееш. Има и други момчета като Румен Руменов и Пламен Гълъбов, за които тепърва ще се говори.

- През лятото Лудогорец отказа да поднови договора ти и бе принуден да напуснеш. Защо се стекоха така обстоятелствата, че един от хората с огромен принос за требъла през 2012 година и втората титла през 2013 година трябваше да си тръгне през задната врата?
- Имах договор за 1 плюс 1 години. От ръководството обаче решиха да не ми предлагат нов контракт. Казаха ми, че не влизам в плановете на клуба за новия сезон, и трябваше да си тръгна. Пожелахме си успех и това беше.

- С оглед представянето на отбора в Лига Европа, а и в първенството смяташ ли, че можеше да се впишеш и още да играеш като титуляр?
- Ако трябва да бъда честен, може би ще е малко пристрастно, но за мен нашият Лудогорец по времето на Петев беше по-добър. Реално обаче успехите говорят друго. За съжаление ние не можахме да материализираме класата и играта си в Европа. Още в първия кръг отпаднахме злощастно от Динамо (Загреб), а сега виждаме какво направи отборът на международна сцена. Винаги може да се намери оправдание - за първи път бяхме в Европа, изтеглихме тежък жребий. За мен обаче миналогодишният Динамо (Загреб) беше много по-силен. Хубаво е, че тази година Лудогорец се реваншира и постигна две победи над хърватите.

- Каква е за теб истината за отстраняването на Ивайло Петев от треньорския пост?
- Доста е необяснимо, при положение че под негово ръководство отборът стана шампион в две поредни години. Спечелиха се още Суперкупа и Купа на България, всички твърдяха, че Лудогорец играе най-красивия футбол и има най-добрия отбор. И едва след първата загуба в шампионата Ивайло Петев бе отстранен. Но явно нещата са се натрупвали и е било въпрос на време да бъде сменен. Съмнявам се да е само заради мача с Любимец, защото знаем, че в клуба не се взимат решения от днес за утре.

- Как видя случилото се с Ивайло Петев на „Герена“, който прие да поеме "Левски", за да го измъкне от кризата, но феновете го съблякоха?
- Няма смисъл да се коментира. Доста грозна сцена. Не отива на клуб като Левски да се случват такива неща. Никой не може да каже дали щеше да успее на „Герена“, но виждаме какво прави в Кипър. Дай Боже, да постигне още успехи. Определено това, което се случва в Левски, не е добре. Трябва да се даде повече време на треньорите, а не да се сменят през няколко месеца.

- Яд ли те е, че през лятото не прие офертата на ЦСКА, а се завърна в Литекс?
- Никога не знаеш какво те очаква. Исках да се реванширам на Литекс и затова избрах да отида там. Можеше и в ЦСКА да бъде по-зле от това в Ловеч. Поддържам връзка с Емил Гъргоров, който играе там. Коментирали сме с него тази тема, че е могло да бъде по-добре да съм в ЦСКА както за мен, така и за отбора, но така съм преценил тогава.

- Литекс е лидер в класирането с равни точки с втория Лудогорец, който обаче има мач по-малко. В надбягване между два коня ли ще се превърне битката за титлата?
- Като гледам програмата на останалите отбори, смятам, че и Левски могат да се намесят в борбата за титлата. Не бих се учудил, ако това се случи. ЦСКА също не може да бъде отписван. Очаква ни доста интересно първенство, особено в плейофите. Но Лудогорец и Литекс са с една крачка пред другите и са фаворити.

- Споделяш ли мнението, че Лудогорец е една класа над останалите и мисли повече за Лига Европа, а първенството остава на заден план?
- Лудогорец гради отбор вече трета година. Не се правят кой знае какви промени. Вкарват се само един или двама нови, които вдигат класата. Отборът вече доста време играе по един и същи начин. Придоби и самочувствие след успехите в Европа. Наистина играта на Лудогорец е най-малко едно ниво над останалите отбори в България. Да не забравяме и условията за работа, с които разполагат. Това също наклонява везните в тяхна полза.

- Какво предстои оттук нататък за Станислав Генчев? Имаш ли оферти?
- Ще изчакам да минат празниците и тогава ще взема решение къде да продължа кариерата си. За чужбина биха станали много трудно нещата по простата причина, че съм вече на 32 години. Трябва да отида в отбор, в който ме познават, или при човек, който знае качествата ми. За момента няма нищо конкретно. Дай Боже, да имам възможност да стана шампион още не един, а три пъти.

Наша котка от Ловеч изуми света

ГГери — Sat, 28 Dec 2013 16:48:09 GMT

Фотографът Боби Файфър я е заснел в Ловеч, твърди, че е най-красивата на света.

Природата никога няма да спре да ни изумява и съществуването на тази котка е поредното доказателство. Тя привлече вниманието на света с нещо много необичайно и рядко срещано – очите й са с различен цвят. Едното е синьо, а другото жълто.Тази котка не е плод на фантазията на фотографа, въпреки че има много мнения, които защитават тезата, че е използвана програмата photoshop, за да се постигне този внушителен ефект. Тя е напълно истинска и дори живее в България. Фотографът Боби Файфър я е заснел в Ловеч и споделя, че това е едно от най-чудатите и красиви създания, които някога е виждал, пише 359.bg.

Това е едно коте, което намерих в Ловеч, България, докато бях там на екскурзия. Интересните цветове на очите му се дължат на генетична деформация. Задните му крака са напълно парализирани, но животинчето се радва на силната обич и грижите на стопаните си. Те го носят на ръце из двора на къщата си, за да може да диша свеж въздух и да се радва на слънчевата светлина. Като го видях за първи път не можех да повярвам, че е истинско. Това е едно изключително животно, при това с много благ характер”, разказва Файфър.

В интернет пространството хората изразяват учудването си от този феномен. “Много красиво създание”, “Дар от бога за тези хора” и “Изключително сладко и уникално същество” са част от коментарите. Има дори мнение, според което котката е глуха с ухото, което е откъм синьото око.

В София са разочаровани от неуспеха да се скъса със съветското минало

ГГери — Sat, 28 Dec 2013 13:18:43 GMT

”Разговорите ми през декември в София разкриха масово разочарование от поредицата правителства, от корупцията и неспособността на страната да се откъсне от съветските си корени. Тя не успява и да се измъкне от позицията на най-бедната страна в ЕС”. Това пише в своя репортаж кореспондентът на ”Ню Йорк таймс” Дани Хаким, цитиран от сайта ”Дневник”.

Посещението му в София е опит да намери отговор на въпрос дали наистина много българи ще потеглят на 1 януари към трудови пазари на ЕС.

”Най-богатите 20% от обществата в България и Румъния имат по-нисък среден доход от най-бедната една пета от обществата във Великобритания, Франция, Германия или друга от богатите европейски държави, сочи Евростат. Очевидно, това не означава, че да си беден там е по-добре, отколкото да си сред хората с най-високи доходи в България или Румъния, защото животът в София и много по-евтин, отколкото в Лондон. Но примамващата сила на по-високата заплата не може да се пренебрегва, особено като се има предвид, че за 5 години в България безработицата се увеличи от 6% в края на 2008г. до 13.2% през октомври 2013г.", пише Хаким.

Хаким цитира за читателите на "Ню Йоркс таймс" българския виц, че имало два изхода от проблемите в България - тези на Терминал 1 и Терминал 2 на софийското летище.

Авторът разговаря предимно с млади хора, дипломиращи се или завършили скоро университет, някои от които посочват случващото се в Украйна като предупреждение.

Едни, като 24-годишната Полина Найденова, казват, че искат да останат в България, защото тук са приятелите, семейството и живота й и "някак има шанс конструктивно да се подобрят нещата".

Други като връстника й Петър Кьосев, студент по право, казва, че се надява да замине за Амстердам и евентуално да се върне: "Правя всичко възможно да остана, но страната ми не прави най-доброто да ме задържи".

Но повечето разказват истории за свои познати, които масово напускат без намерение да се връщат. "Вероятно най-тревожното за България е изтичането в чужбина на лекари", казва Хаким и добавя, че две трети от дипломиращите се в София вече си търсят или са си намерили работа зад граница.

Статията му започва с разказ именно за студент четвърта година медицина - 22-годишният Ервин Иванов, който казва, че много от състудентите му категорично не искат да работят в България.

"Да се намерят недоволни в София не е трудно", допълва авторът и описва всекидневните протести срещу правителството на Пламен Орешарски. "Нямаме бъдеще тук. Не можем да си намерим хубава работа в тази страна. Затова младите си тръгват от България", казва 19-годишният Емил Николов.