Ловчанският митрополит Гавриил благослови възстановянането на легендарния манастир "Рождество Богородично" (Ястреб), южно от Ловеч. За него се знае, че след поредното му опожаряване в края на 17 в., монасите му забягват и основават любимия на патриарх Неофит и на неговия предшественик Максим Троянски манастир. Сред руините на храма на средновековната обител владиката даде старта на новото му съграждане. Преди това той бе посрещнат от миряни със звън от "камбани", които при появата му заудряха две половинки от пожарогасител. "Подобен ек се чува за първи път в тази местност от 4 века насам", отбеляза един от неформалните клисари. Малко известно е, че към възстановяването на манастира Ястреб се пристъпя, след като м.г. пак на Благовец силует на Св. Богородица се появи върху канара до чешма край останките на обителта. За чудото свидетелстваха двама ловчанлии, за чиято вода се твърди, че цери от главоболие до стомашни болежки. Тайнството бе доверено само на дядо Гавриил и на протойерея му Вениамин Павлов. Те обаче го засекретиха от страх да не би то да предизвика нашествие от иманяри, които да разкопаят и унищожат и малкото останали свидетелства за някогашното светилище." "Събитието ме подтикна да построя отново манастира. До днес успях да открия основите на храма му, чиято площ е около 30 кв.м., както и да открия няколко скелета на монаси, погребани зад олтара. Прибрах ги и ги пазя според каноничните правила. Ще ги препогреба отново, след като съградя отново манастира. За отбелязване е, че техният цвят е жълт, което според кал,угерие от Атон е знак за святост. Надявам се манастирският храм да е завършен до празника Рождество Богородично през септември тази година. Вече намерих спомоществувател, който ще ми помогне да изпълня обещанието си", заяви отец Вениамин, който в ловешкия кв. "Бабаковец" вече построи едно православно светилище с площ около 40 кв.м. Манастирът "Рождество Богородично" е едно от водещите средища на средновековната ни книжнина преди и след падането на Търново през 1393 г. Според преданието започват да го именуват "Ястреб", след като при едно от опожаряването му от турците, ястреб се спуска от небето сред пламъците, изнася иконата на Св. Богородица и я понася срещу течението на р. Осъм, към Стара планина. Оставя я върху клонест орех, израсъл върху възвишение, досами сегашния Троянски манастир. Част от оцелелите монаси последвали птицата и в дебрите между днешните троянски села Орешак, и Черни Осъм основали и много от сегашните скитове.