83-годишната жрица изрича заклинания и шашка съселяните си.
Над китното село Гурково слънцето уморено се търкулва зад хоризонта и сякаш пада право в чашата на съвременната жрица баба Мита. В нея тя вече е чукнала едно жълто яйце и започва да бае на своя земляк Пепо. Наследничката на Пагане върти сместа и нарежда незнайни слова. Заклинанията правят мост между двете нива - чистото (на яйцето) и грешното (на човека). Енергиите им се смесват и започва бурна и необяснима реакция - студен синтез или по-точно студено варене...
В село Гурково тръшне ли се човек или животно, първо тичат при баба Мита Влаева. 83-годишната жена обитава скромна къщичка на улица "Шипка", пише “Стандарт”. Между две баения едва сколасва да нахрани стоката в двора си, но никого не връща. Бабата пази древни шамански практики и магически ритуали. Селската шаманка споделя, че всичко знае от майка си, която се споминала на 94 години. Тя била ненадмината в добротворенето.
Можела дори сушата да прогони с няколко ритуала
Нейният земляк Пепо към момента доста успешно се възстановява от инсулт. Налива баба Мита от дворната чешма студена вода, чуква вътре едно прясно снесено яйце. Започва да нарежда тихичко: "Птичка в уста си носи змия, на змията от устата капят зелени злини...". Останалата част от заклинанието не се чува, но след 2 минути жълтъкът се отделя и набъбва, а белтъкът тръгва да се пресича като във вряла супа. "А-а-а, Пепо, урочасали са те, я глей - яйцето ти се подсири", показва старицата металното канче. "Този оди из село и хората му се чудят как тъй бързо се оправи, защото беше на легло доскоро", клати глава възрастната жена, а после ръси с водата мустакатия гурковец.
Той пък не може да я нахвали колко много му е помагала. В землището на гости дошли бесарабски българи. Пепо ги разхождал из селото, когато завалял голям дъжд. След като бурята отминала, той влязъл в колата си, но щом дал контакт, тя пламнала. По-късно от стреса получил инсулт с пареза на едната страна. Много бързо обаче се оправил не и без помощта на баба Мита. За успокоение на нервите тя му дала да пие реза - кръвен съсирек от нетелена крава, който се суши, а после се нарича за здраве с вино и мед.
За хубавите думи и лошите часове
Баячката се сети как оня ден едно момченце дошло. Оплаквало се, че кончето му нещо не било добре, залитало. "Ами че как - то е урочасано, рекох аз. Гасих му въгленчета във вода. После от нея дадох и казах на собственика: Напръскваш го с водичката и щом се разтърси, значи ще се оправи", кръсти се добруджанската магесница. В тази връзка заявява, че трябва да се внимава какво изричаме, защото дори хубаво да е, то от него можели да тръгнат големи беди. Това се случвало обикновено в уречени лоши часове, когато действали много висши сили.
В подкрепа на думите си привежда показателен случай, този път от практиката на нейната учителка в занаята - покойната й майка Тана Добрева.
"Наше момче отишло на торището да хвърли боклука. Един друг имало и като го видял, възкликнал: "Ей, как я укроти баща ти тази кобила бре, а каква луда беше?!".
В този момент на животното краката му се подсекли и паднало
Идва момчето, вика, помагайте, кобилата умира. Тогава майка ми му заръча да донесе юлара и започна на него да бае. Даде и вода и каза - "ще идеш да й умиеш устата и очите на кобилата". Така животното се спаси", спомня си баба Мита.
Срещу негативните тенденции баба Мита разказа, че ползва още един ритуал - баене на брашно. "Майка ми го хвърляше на камина, но аз гоня страх и уроки с вестника. Там меткам брашното. Прави се три пъти, като преди това се казват следните думи: Страх, страх стръвница, ко си заблъскал, ударила си го у главата, у костите, у кръвта...", разкрива част от тайното наричане старицата. "Бае се на брашното и след това се взема от него една лъжичка, слага се в малко вода и се дава на детето например. То веднага спира да плаче, да сънува, да се тръшка", твърди баячката. Точно така тя помагала неведнъж и на кмета на китното селце Тодор Георгиев. Той често идвал, докато децата му били малки, особено за едното, което било по-податливо на урочасване.
С прастария гадателски метод тя често намира и изчезнали животни. На местна жена й се затрили телетата. Баба Мита питала вълшебното си коланче в коя посока са тръгнали. "Питах го за трите посоки, дето си мислехме, бре, не показва да са там. Накрая ми излезе, че са тръгнали към Царичино. Точно там ги откриха, влезли си в един двор и си пасат", усмихва се чародейката.
