Затаете дъх, ако посещавате България. Въздухът в малката черноморска държава е най-мръсният в Европа, сочат резултатите от ново проучване, подготвено от европейските регулатори на околната среда, цитирани от „Ню Йорк таймс".
Във въздуха у нас е измерена най-високата концентрация на двата основни вида прахови частици. Замърсители са промишлените комини, ауспусите на автомобилите и други източници, посочва изданието. Те могат да причинят редица заболявания - от астма до рак.
Също в България е измерена най-високата концентрация на въглероден оксид и серен диоксид във въздуха, сочи доклад на Европейската агенция за околна среда.
Замърсяването е особено видимо в столицата София. Изданието цитира 25-годишния студент Алекс Меламед: „Когато излезеш за няколко часа с бяла риза, като се прибереш, яката и предната част на ризата са посивели от мръсотията." Алекс понякога прави следния опит - разхожда се из София, без да пипа нищо, вкъщи си измива ръцете, а по сапуна остават следи от мръсотия.
България обаче не е сама в предизвикателството да се пребори с проблемите, свързани с качеството на въздуха. Полша например я следва по петите, въпреки че като цяло в Европа за 10 години (в периода 2002-2011 г.) замърсителите на въздуха намаляват.
Основен проблем за качеството на въздуха в Европа са праховите частици и озонът. Все пак се наблюдава известно забавяне в ръста на дела на градското население, изложено на влиянието на фините прахови частици в периода 2010 - 2011 г. Това обаче се дължи на засушаването през този период, поясняват от агенцията.
В някои държави от ЕС се е увеличила употребата на твърдо гориво за отопление заради кризата, което също влошава качеството на въздуха.
„Голяма част от населението не живее в здравословна околна среда", коментира изпълнителният директор на агенцията Ханс Брюнингс. „За да тръгне по пътя на устойчивото развитие, Европа трябва да бъде амбициозна и да отиде отвъд сегашното законодателство", допълва той.
При индустриализацията по времето на социализма България не е обръщала достатъчно внимание на проблемите на околната среда. Като се има предвид, че страната е една от най-бедните в Европа, напредъкът по прочистването на въздуха е незадоволителен, изтъква „Ню Йорк таймс".
През 2011 г. например беше публикуван доклад на ООН, според който България, заедно с Армения и Румъния, е световен лидер по смъртност заради замърсяване на въздуха. Нивата на фини прахови частици в българския въздух са близо до тревожните данни за Пекин - наскоро в китайската столица нивото им достигна 40 пъти над допустимите норми, определени от Световната здравна организация.
Четири от градовете в Европа с най-висока концентрация на фини прахови частици във въздуха, са в България. Първи е Перник, където в продължение на 180 дни са измервани нива на фините прахови частици над нормите. За сравнение, в Париж и Щутгарт например дните с по-висока от допустимото концентрация на прахови частици във въздуха са 15.
Втори е Пловдив, където в продължение на 161 дни е измервана по-висока концентрация на праходите частици във въздуха. Трети в класацията е полският Краков (150 дни), четвърти и пети са съответно Плевен (150 дни) и Добрич (145 дни). В дъното на класацията - градове, в които е измерена най-малка концентрация на фини прахови частици, са Мадрид, Париж, Бирмингам, Амстердам, Ловеч и Брюксел.
Употребата на твърдо гориво за отопление е част от проблема с качеството на въздуха в България и съседните й страни. В Полша например са засечени най-високи нива на различни карциногени, които идват от изгарянето на въглищата.
