Начало » 2013»Ноември»22 » Българският преход, олигархията и златното момче Прокопиев
16:40
Българският преход, олигархията и златното момче Прокопиев
Ниският стандарт на живот и бедността са задължителна част от всеки икономически анализ за България и Румъния. Същото се отнася и за корупцията и организираната престъпност. Това е камъче, хвърлено по повърхността на блато. Почти липсват и са спорадични анализите, в които се посочват причините, които водят до тези уродливи и застрашаващи държавността явления в самата България. Изминалите 10 месеца могат да се определят като едни от най-бурните за последните десетина години в най-бедната страна, членка на ЕС, България. След "токовия" удар и гладните бунтове през месец февруари премиерът Бойко Борисов хвърли изненадващо оставка.
На 17 февруари Би Би Си писа: "По време на демонстрациите гражданите не само изгаряха своите сметки за ток, но и късаха на парчета портрети с лика на Борисов". А "Файненшъл Таймс" направи следното заключение: "Обратните завои в редица области - от енергетиката до околната среда, объркаха избирателите, разгневиха инвеститорите и подкопаха репутацията на Борисов като лидер.
Сривът на България до 87-о място в света в индекса на "Репортери без граници" за медийна свобода показва нарастващите опасения относно ангажимента на България за независими медии като гръбнак на младата й демокрация.
Публикациите за връзките на Бойко Борисов с подземния свят не могат да не бъдат част от публикациите в световните медии.
Не е случайно, че световните агенции припомнят факта, че докато той е главен секретар на МВР, в страната са извършени над 150 показни убийства и нито едно от тях не е разкрито.
Дни преди оставката на Борисов "Ню Йорк Таймс" е категоричен: "България има репутацията на страна, затънала в беззаконие и корупция". Скандалите с масовите подслушвания и организирания рекет срещу бизнеса от дясната ръка на Борисов вътрешният министър Цветан Цветанов сринаха рейтинга на партията му ГЕРБ.
Всъщност Борисов подаде оставка с единствената надежда партията му да не изчезне от политическия хоризонт на България.
Три месеца по-късно - на 12 май, в България бяха организирани предсрочни парламентарни избори. ГЕРБ спечели най-много гласове, но страхът от режима "Борисов" сътвори феномен – всички срещу човека, който на думи иска гражданите на България да се развиват по европейски.
Всъщност неговата истинска цел е България да затъва в блатото на сивата икономика, престъпността и корупцията.
В края на юни бе сформиран кабинет, начело с "неатрактивния" финансов експерт Пламен Орешарски. Той не ходи с пистолет и черно кожено яке, но е в основата на съвременната данъчна реформа, един от архитектите на държавните бюджети след 1997 година.
Изборите не минаха без скандали. Ден преди вота, на 11 май, прокуратурата откри в печатница 400 000 бюлетини в повече. Няколко месеца по-късно като обвиняем бе привлечен главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков.
След като лостовете на държавната власт се изплъзнаха от ръцете на Борисов заради народния вот, той полага неистови усилия да пречи държавата да се развива по нормален път: оспори изборните резултати, бойкотира парламента с т. нар. нулево присъствие (не че когато е там, върши нещо), дори не се регистрира в зала по време на внесения от самия него вот на недоверие.
Това поведение впечатли дори партньорите му в Европейската народна партия. Чак след като от ЕНП му казаха, че не е нормално да го няма, в средата на август Борисов върна ГЕРБ в парламента.
Но не се отказа от деструктивната си роля. Десетина дни след сформирането на кабинета в страната избухнаха протести срещу предложението за шеф на Държавната агенция "Национална сигурност" да бъде назначен медийният магнат Делян Пеевски. По-малко от 24 часа след избора му той подаде оставка.
В протестите обаче активно се включват банкрутиралите на 12 май десни партии, които за първи път от 1989 година не влязоха в парламента.
Протестите много бързо се превърнаха в своеобразно шоу на политически марионетки, които всъщност не се замислят каква е целта на кукловода им. Участниците, необезпокоявани от полицията, всяка вечер блокират ключово кръстовище в столицата и всъщност връщат страната назад във времето със скандиране на лозунги с давност 1990 г., чиято основна идея е елементарният агресивен антикомунизъм.
За основен организатор се сочи противоречивият олигарх Иво Прокопиев и т.нар. кръг около него - "Капитал". В кабинета на Борисов Прокопиев се радваше на добро отношение - "негови" хора са ненавижданият от българите финансов министър Симеон Дянков, икономическият Трайчо Трайков, както и сегашният президент Росен Плевнелиев, който изгря в началото на мандата на Борисов като министър на регионалното развитие.
Като човек, гравитиращ около кръга Прокопиев, е сочена и еврокомисарката Кристалина Георгиева. В София не са тайна и близките му бизнес отношения с дългогодишната приятелка на Борисов банкерката Цветелина Бориславова.
Златното момче Прокопиев започва бизнес кариерата си в края на 90-те години. Тогава, благодарение на политически протекции, участва в редица скандални приватизационни сделки - Винпром "Дамяница" и "Каолин".
Прокопиев отговаря на всички квалификации, за да бъде определен като олигарх: прави бизнес благодарение на връзките си с властта; притежава медии; произхожда от семейство, свързано дълбоко с най-зловещите служби от времето на комунистически диктатор Тодор Живков (баща му държи едно от ключовите ловни стопанства, посещавано лично и често от Тодор Живков). Баща му Георги Прокопиев се грижи не само за сигурността, но и за развлеченията на комунистическия елит.
Под негово влияние са и редица "неправителствени" организации, икономически институти, вкл. и специализирани юридически и съдебни агенции и институти.
Една от звездите в този кръг е доста спорният политически анализатор Иван Кръстев, който обича да демонстрира близките си връзки с американското посолство в София.
Става дума за т.нар. кръг "Капитал", чието истинско име всъщност е "Кражба".
Произходът на Кръстев е абсолютно копие на този на Прокопиев - син на член на ЦК на БКП.
До падането на Борисов Иван Кръстев се хвали, че той е "един от бащите на Бойко Борисов като политик" – осигурил му е подкрепа от десни партии и фондации в Европа, подпомогнал е политическия му проект за партия ГЕРБ
За да обслужва своите икономически цели, кръгът "Капитал" още в началните етапи на формирането си в средата на 90-те години започва да създава свои инструменти за политическо влияние, манипулация на общественото мнение и натиск върху държавните институции. Те са в три направления:
а) медийна група;
б) обръч от неправителствени организации и мозъчни тръстове;
в) социологическа и маркетингова агенция.
Специфичното специално за медиите е, че те претендират за елитарност, висока гражданска и морална позиция, което им дава аудитория сред интелигентната градска публика. В същото време те са пряк проводник на политико-икономическите интереси на Иво Прокопиев и се използват за пропагандни кампании срещу определени политически кръгове, които не работят (как не ги е срам?!) за интересите на групировката.
Един от символите на българската проевропейска политика - бившият президент Петър Стоянов, тези дни публично заяви, че в България "умишлено се поддържа тезата, че Делян Пеевски е единственият проблем... Има много други, по-страшни нерешени проблеми от това".
Стоянов, който е известен с близостта си с американската администрация и по-специално с Бил Клинтън, не може да бъде обвиняван в симпатии към левия политически сектор. В неговите думи може би се крие и истината за последните събития в България.
Страната вече 25 г. се намира в преход. Май е необходимо първо да проходи, преди да преходи. И да вземе пример от съседни държави като Албания, Македония и Румъния, където има осъдени премиери и министри.
Заглавието е на ГЛАСОВЕ, текстът в New Europe e озаглавен: "Цигански романс? Не, годспода, олигархия".
