Напоследък е изключително модерно да се говори за проекти във футбола. Някога всички приказваха за продукти. Особено Венци Стефанов, Тодор Батков и други корифеи на маркетинга. Чакахме, чакахме, но така и не дочакахме да видим футбола превърнат в продукт. Сега се юрнаха по проектите. Кой от кой по националноотговорен, по-мащабен. В Разград смятат, че тяхното е проект. А то е частен клуб. Изключително печеливш във футболно отношение, но клуб. За проект са нужни други неща. Най-важното време. Трябва да минат две-три години, за да осъзнае Кирил Домусчиев къде се намира
Да претърпи и една голяма футболна болка, да види и другата страна на монетата. И чак тогава може с хората около него да направят дългосрочна програма. Днешният Лудогорец прилича на онзи Литекс от началото на ерата Ганчев. Един неудачен мач в Лодз накара олигарха да хвърли кърпа. И от това кога и как ще я вземе, зависеше бъдещето на Литекс. И дали въобще ще го има. Преди началото на сезона Домусчиев вдигна жълт картон на треньора си, обяви свиване на бюджета. И Бог знае накъде щяха да отидат нещата, ако не беше геройството в Европа. Сега пак в Разград се говори за многомилионни трансфери, т.е. работи се по еуфория, а не по план. Не е лошо, но не е и проект.
В Пловдив Станимир Стоилов пак издигна лозунг покрай проекта си Ботев. Като онзи от Левски план две и еди-коя си година. Само че когато имаш проект, трябва да работиш по него. И да го промотираш по някакъв начин. Не може на фона на базата в Коматево и еуфорията покрай Тодор Неделев срещу тото несретниците от Нефтохимик в състава на Ботев да няма нито един футболист от школата! Това е все едно Гриша Ганчев да рекламира продукцията на автозавода си в Баховица, качен на... шкода. Навсякъде по света, когато има такава база, когато си люпилня на играчи и имаш идея за проект, задължително първата стъпка на проекта е да вкараш малко юноши в състава. Не в титулярния срещу Левски, но поне резерви могат да са срещу разните Лемперовци и Лефтеровци в Нафтата. Да, ама не.На пейката в събота бяха Джинич, Педро и прочие НЕпродукти на школата. Хубаво, Ботев има сериозни амбиции, иска да е шампион. Тогава обявяваш, че проектът ти е шампионски, не мънкаш, че играеш мач за мач, криейки зад... план за развитие на школата.
За момента проектът в българския футбол е един! И е в Ловеч. Преди 5-6 години Гриша Ганчев каза, че иска един ден болшинството футболисти в състава му да са българи, а от тях повечето да са продукт на академията на Литекс. Днес това е реалност. И може би вече не трябва да се говори за проект, защото това е нещо, което предстои да бъде направено. Край Покрития мост то бе финализирано. И сега проектът вече е футболен завод, бълващ продукция. При това каква! В националния отбор от незапомнено време не е имало две момчета, извикани от клуб, където са и израснали! Ако към Илия Миланов и Симеон Славчев добавим и Георги Миланов, Литекс наистина се откъсва на светлинни години от останалите. Някой ще каже - ама две години няма резултати... Глупости! Има резултати, при това национални резултати.
Трансферът на Георги Миланов в ЦСКА Москва е от национална значимост за футбола ни. Израстването на Илия също. А и все пак говорим за едни млад отбор, който вече минава в друго ниво на развитието си. Досега той съзряваше, сега от него се искат резултати. И със сигурност тази година ще ги има. Видя се и срещу Черно море, когато Литекс за пети път този сезон у дома допусна другият тим да му поведе, но в крайна сметка спечели точки. Очевидно младоците вече са мъже, а от тук нататък само от Златомир Загорчич зависи тези мъже да се превърнат в печеливш отбор.
Е, има и такива като Христо Стоичков, които чак когато останаха извън проекта, разбраха какъв е той. И взеха да го плюят. Ицо напоследък редовно обяснява, че при него играели децата, сега техните дядовци. Глупости! Срещу Черно море излязоха Александров, Недялков, Миланов, Попов, Цветанов, Цветков и Славчев!От времето на най-великия Левски от средата на 80-те години отбор с претенции в А група не си е позволявал подобно нещо! И ако се говори за национален интерес, в момента той се изразява в това Литекс да спечели нещо в първенството. Успех на отбор със 7 юноши в титулярния състав е нещо ново, нещо, което ще промени кардинално мисленето. Да влезеш в групите на Лига Европа със 17 чужденци вече се е случвало. И на Герена, и на Армията. Но да станеш шампион със 17 българи, да спечелиш купата, вече е друго. Такива проекти се помнят от историята, проекти променили един бизнес, а и мисленето в него.
И още нещо за резултатите, в които са се огледали всички. В крайна сметка този футбол е преди всичко за феновете. За хората на стадиона. А в последните сухи откъм резултати за Литекс 20 месеца на стадиона средно е имало с 400 души повече в сравнение с предишните шампионски 20 месеца. Така че не всичко е титли, приятели. Понякога е важно и кой стига до тях.
