Начало » 2013»Ноември»10 » Трети труп в „блока на смъртта” в столичния квартал „Толстой”!
08:40
Трети труп в „блока на смъртта” в столичния квартал „Толстой”!
В събота бе Задушница – денят, в който почитаме нашите мъртви. Особено тежко е на онези, които са изпратили на оня свят децата си и до края на живота си ще търсят отговора на мъчителния въпрос „Защо ме „изпревари”, сине?!”. Репортер на народното издание посети бл. 39 в столичния квартал „Толстой”, прославил се с жестокото прозвище „блока на смъртта”. Причината да отидем бе вестта, че след като преди година - на 19 ноември 2012-а, от 12-ия етаж на сградата полетя и намери смъртта си 15-годишният Кристиян Руменов Тодоров, наскоро, в началото на септември, от 14-ия етаж на същия блок се е хвърлил 25-годишният Асен Великов Чифлигаров.
Близките на 3-ата жертва на „блока на смъртта” не искали да се шуми около фаталния край на Асен - само казали, че синът им се е самоубил. Съседи недоумяват за причините. По-старите в блока са виждали Асен като малко момче. Той имал и породен по-малък брат, с когото били неразделни. Майката Пламена била учителка по история, а бащата развивал земеделски бизнес в благоевградското село Крупник, с обща фирма с братята си на име „Трите смърча”. Преди време синовете на Чифлигаров се изнесли да живеят самостоятелно от родителите си на квартира, която си плащали сами - Асен изкарвал пари от покер и следвал медицина. Бил голям „мозък” и красиво момче, казват съседите. В блока почнали да го виждат отново сравнително отскоро. Намирали го обаче за по-различен отпреди - някак затворен и необщителен. Според приятел от детските му години Асен се бил променил именно във времето, в което изчезнал от квартала. Покрай покера се бил събрал с „мамини синчета” и почнал яко да пуши марихуана. Дали от това, или от стрес, но отключил биполярна психоза. Характерно за страдащите от нея е, че те циклично изпадали в т.нар. маниакална депресия, която често тласкала към самоубийство. „Асен беше отличник на Природоматематическата гимназия, гордост за родителите си, но ето какъв бил краят!...”, клатят тъжно глави запознати със семейството.
За живеещите в бл. 39 смъртта на Асен е повод за размисъл. Това е трети смъртен случай след „скок” от високото в тази сграда. Обитателите й са сковани от ужас, че в бл. 39 витае
черна прокоба
И наистина - още с влизането във входа, човек се стъписва от табло, „окичено” с некролозите и на други млади хора. Освен Асен наскоро е загинал при катастрофа Иван Венков Пощаджиев. Неговите 40 са били на 13 октомври. Баща му е залепил некролози и на вратата на семейното магазинче под блока, което също е в траур - сложили са му ключа. Три дни преди 40-те на Иван - на 10 октомври, пък са правили 40 на Виолета Дечева Дечева. От некролога ни гледа красавица, за която научаваме, че също е катастрофирала, след което от стрес получава пост-травматичен шок, заболява от анорексия и тя я довършва.
В младежката „компания” от мъртъвци, кой знае защо, го няма само некролога с лика на Кристиян Тодоров. Причините за смъртта му и до днес са неизяснени. Следствието мълчи защо едва на 81-ия ден от смъртта на момчето в якето му са намерени ключовете и електронната карта, за които първоначално на журналистите бе съобщено, че липсват. Припомняме, че Кристиян падна от междуетажна тераса на 12-ия етаж с... ученическата си раница на гърба и с чадър в ръка!? Какво е правил там, при положение, че живее на втория етаж и е знаел, че баща му и брат му Тошко го чакат за обяд, никой не знае. Бащата Румен негодува, че не са потърсени свидетелски показания за наркомани, обитавали апартамент на 15-ия етаж, които скоро след смъртта на Криси се изнесли от блока. Почерненият от мъка родител е снимал спринцовките в междуетажието и гадае: възможно ли е Кристиян да е станал свидетел на нещо, заради което са го бутнали от високото?! Малко след смъртта на момчето, мъж подшушнал в гръб на бащата на улицата:
„Синът ти е убит!”
и после бързо се шмугнал в тъмното. Камера от отсрещен блок пък е заснела шокиращи кадри: как трупът на Кристиян току-що е паднал на плочника, а от входа излиза млад мъж, оправя си яката на якето и без всякакво стъписване от гледката на труп в краката му, забързва крачка нанякъде!!! Поведението на този човек е, меко казано, странно, но самоличността му и до днес не е установена. Записът се намира в полицията.
Неспокойни мисли не дават покой на Румен Тодоров - бащата на Криси. След смъртта на сина си той все по-често получава сърдечни кризи. Майката Надя продължава да ходи на работа в детската градина - предпочита да е там, отколкото в дома си, насаме с черните си мисли. Братът на Криси – Тошко, започнал работа във фирма, която често го командировала на път, така че и той предпочитал да е извън жилището, в което всяка вещ му напомняла за батко му. Момчето още не можело да се отърси от жестокия „кадър” в главата си - как разпознава, че трупът, закрит с чергило, е на брат му - по... маратонките. Хората в блока съчувстват на Тодорови и негодуват, че полицаите са пропуснали горещите следи в първите часове след инцидента. Някои свидетелстват, че са излезли буквално минути след падането на Кристиян и идването на ченгетата, но никой от тях дори не ги спрял да ги попита видели ли са нещо.
Загадките около смъртта на Кристиян Тодоров са направили хората в блока повече от подозрителни. На четири уши помежду си шушукат, че по същия начин преди години била потулена смъртта на млада виетнамка - наемателка в блока, която умряла също след „скок” от високото. После сънародниците й от апартамента се изнесли и никой не чул нищо повече за злощастната жена и причините за смъртта й. Репортерите на „ШОУ” също са огледани подозрително от всеки преминаващ през входа. Забелязват, че снимаме таблото с некролозите и някои се осмеляват да поизчакат, за да ни кажат едно-друго, но гледат да е насаме, без свидетели. Очевидно е, че се
страхуват
Научаваме, че в блока, побрал „едно село” хора, малцина се познават отблизо. Някога е било различно - тук са живели летци, авиомеханици и семействата им. Бащите са се познавали, защото са работили заедно. Бащата на Кристиян е бил авиомеханик, май такъв е бил и бащата на Асен. По ирония на съдбата прочулият се с „полетите към смъртта” бл. 39, е бил построен за семействата на... летци и авиомеханици.
Във времето обаче мнозина са продали жилищата си, други са ги отдали под наем. Сега повечето от собствениците също се замислят дали да не си потърсят дом другаде. „В тоя блок витае смъртта! Някаква черна прокоба витае тук!”, казва ни старец, седнал на пейката отпред на цигара. И заключава: „Женорята говорят, че щели да правят водосвет, щото не е нормална тая работа! Що деца изпратихме на оня свят!... Едни се утепаха от високото, а другите - при катастрофи...”.
Надя Тодорова - майката на Кристиян: Някой отлепя некролозите на Криси!
Запитана защо не виждаме некролог на Кристиян на таблото във входа, редом с другите, майка му Надя ни каза нещо, от което ни побиха тръпки: „И на 6-те месеца, и на годината, щом сложехме некролога, и почти веднага след това изчезваше! Има едно кошче, в което хвърлят рекламните брошури, да не се разпиляват. Румен, мъжът ми, беше ровил да види дали не се е отлепил и да са го хвърлили там, но и двата пъти не го намери! Някой сваля некролога и го прибира! Недоумяваме!? Въпросителните около убийството на Криси, защото за нас това е убийство, продължават да ме измъчват. Обсъждаме дали да не напуснем тоя блок, да отидем да живеем другаде, но сянката на момчето ми е тук - имам чувството, че ако си тръгнем, Криси ще остане „сам”... Затова не предприемаме нищо. Каквото и да направим, животът ни вече не е същият!...”.
Велико Чифлигаров - бащата на Асен: Само да напишете нещо за сина ми, лошо ви се пише!
Бащата на Асен е подозрителен към въпросите ни и някак озлобен. Първо ни казва, че синът му е бил отличник, прекрасно момче, после споменава за квартирата - как синовете му сами плащали 1200 лева за нея, защото Асен изкарвал от покер, идва ред и на „мамините синчета”. Т.е. бащата на Асен потвърди едно към едно казаното от нашия информатор. Накрая признава и за болестта на сина си. След като този разговор приключва обаче, Велико Чифлигаров ни звъни обратно по телефона и директно ни заплашва: „Само да напишете нещо за сина ми, лошо ви се пише - по телефона ще ви намеря къде сте и ще си изпатите, казвам ви!...”. Отвръщаме, че истината за Асен ще изтрие слуховете, че е бил в секта, които се промъкнаха и в пресата. Чифлигаров-старши уж приема този довод и отсича: „Няма никаква секта и никакви такива глупости! Не ровете кокалите на сина ми!” – и затваря телефона. Баща е и ужасно го боли...
Разбирам, проумявам, осъзнавам, че професията ни може да бъде и жестока, но зад сензацията с „блока на смъртта”, стои много голяма, огромна, истинска, реална човешка болка...
