На големия християнски празник Малка Богородица, 8 септември, Ловчанският митрополит Гавриил отслужи водосвет в легендарната обител "Рождество Богородично", южно от Ловеч. В манастира руина, който от март т.г. се възстановява из основи с дарения и доброволен труд от протойерей Вениамин Павлов, не е звучало православно песнопение близо 400 лета, след като в края на 17 в. подир поредното му опожаряване монасите му забягват и основават любимия на патриарх Неофит Троянски манастир. Сред 40-ината миряни бе и областният управител на Ловеч Милко Недялков. "Надявам се до края на октомври храмът към манастира да бъде с покрив, а прозорците му - с дограма. Сега стените му са високи 3,30 метра, а площта му е около 60 кв.м. Напролет ще построим камбанарията, а подир нея и жилищна сграда за монасите", заяви подир водосвета отец Вениамин. "Възстановяването на тази обител от отец Вениамин е пример, че в живота делата са важни, а не приказките. За съжаление, в момента институции се опитват да го възпрепятстват, присещайки се изведнъж, че манастирът бил паметник на културата. Само че, къде бяха те и какво направиха те за това място, когато допреди месеци то бе един пущинак?", попита пък дядо Гавриил преди да благослови и поръси със светена вода губернатора Милко Недялков. Малко известно е, че към възстановяването на манастира "Рождество Богородично" се пристъпи, след като м.г. на Благовец силуета на Божията майка пъкна върху канара до него. Тогава от Ловчанска митрополия решиха да запазят чудото в тайна поради опасения от иманярски набези в района. Засекретена информация е и фактът, че в началото на строителната дейност бяха открити няколко скелети, най-вероятно на калугери, досами олтара на обителта. Цветът на костите бе жълт, което според канона е знак за святост. За манастира "Рождество Богородично" се знае, че е бил едно от водещите средища на средновековната ни книжнина преди и след погрома на България през 1393 г. Според преданието започват да го именуват "Ястреб", след като при едно от опожаряването му от турците около 1690 г., ястреб се спуска от небето сред пламъците в храма му, грабва иконата на Св. Богородица и я понася срещу течението на р. Осъм, към Стара планина. Оставя я върху клонест орех, израсъл върху възвишение, досами сегашния Троянски манастир. Част от оцелелите монаси последват птицата и в дебрите между днешните троянски села Орешак, и Черни Осъм съграждат множество православни светилища. Знаменателно е, че на 8 септември преди водосвета два ястреба се появиха над манастира изведнъж. Птиците се скриха зад близките скали едва след като дядо Гавриил влезе да служи в новостроящата се манастирска черква.
