ПРОФ. ГЕНЧО НАЧЕВ, директор на столичната университетска кардиологична болница "Св. Екатерина"
Над 2 милиона са българите с високо кръвно налягане. При всички тях жегата "налага" сърдечно-съдовата им система да работи на "по-високи обороти". Т.е. при болни сърце и съдове рискът от усложнения в жежкия период е по-висок. Моят съвет към хипертониците е в пека въобще да не излизат навън.
Практиката показва, че по време на горещините приемаме все повече пациенти с коронарна симптоматика. Тъй като високите температури влошават състоянието на хората с исхемична болест на сърцето, повишават се и случаите на инфаркт. Ето, в понеделник, без да сме били дежурни по прием на болни с тази диагноза за района на София, имахме трима души с инфаркт. Двама бяха от столицата и един от Перник. Много тревожно бе, че единият беше само на 38 г.
Друг съвет към българите с високо кръвно налягане в жегите е да пият повече течности. Поне 2 литра вода. А ако все пак им се налага да излязат навън, да носят леки, широки и светли дрехи. Задължително да сложат и шапка или пък да се скрият под чадър. Да си носят вода за всеки случай.
Редовно да пият изписаните им медикаменти и поне 1-2 пъти дневно да измерват артериалното си налягане. Често се оказва, че в горещините лекарствата не оказват необходимия ефект, тъй като дозата е или по-малка от нужното, или по-висока. И в двата случая пациентът трябва да отиде на консултация със специалист.
За хипертоника няма позволен алкохол, ако градусите навън са 30-35. Особено вредна е бирата. Причината е, че тя бързо "навлиза" в кръвообращението и повишава артериалното налягане. Затова пивото, както и концентрираните напитки трябва да се избягват. Изключение е, ако сте у дома - на хладно или на климатик. Тогава една чашка леко питие няма да навреди. Изборът на бяло вино е добро решение. То също така дехидратира най-малко за разлика от червеното.
Лудост е не само хората с някакви заболявания, но и здравите, да спортуват в жегата (примерно да бягат в парка). Да тичаш сутринта в 6-7 часа при 15 градуса е едно, съвсем друго е при 36 градуса. Във втория случай
се стига до топлинен удар
Причината е, че при активните физически усилия обмяната на веществата се усилва и се отделя повишено количество енергия. А когато температурата на заобикалящата ни среда е много висока, няма как чрез топлообмен тялото ни да се охлади. Защото и температурата на тялото ни е 36,5-37 градуса, и навън е също толкова. Освен това при извършваните двигателни дейности температурата на тялото ни (на повърхността на кожата) става още по-висока. Ако човек се занимава със спорт професионално, тогава той има нужната подготовка и горещините не са фатални. А тези, които тичат за здраве, да знаят, че в жегата не бягат за здраве. Тя може да им донесе само проблеми. Често ме питат има ли някаква установена връзка между горещината и стреса?
Категорично, когато навън е много топло,
човек става раздразнителен
тъй като не му е комфортно.
Не на последно място опасно за здравето е, ако пациентът с хипертония изпуши примерно една кутия цигари в налегналите ни горещини. Така съдовете му се свиват, а кръвното налягане може да скочи до 220 mmHg. Затова получава и силно главоболие. Сега е времето, когато приемаме най-много "запуснати" и тежко болни пациенти, за които обаче Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не ни плаща. Става дума за болните с предоперативни усложнения, при които са засегнати не само сърцето и съдовете, но и други органи. Имам предвид хора с установена бъбречна недостатъчност, с диабет, с увреждания на черния дроб. При тези пациенти след операцията се стига до усложнения, консумират огромен ресурс от средства. Много по-голям, отколкото ни превежда НЗОК. Ще ви дам пример - през изминалата година тези болни са ни стрували 3,5 млн. лв. и нито касата, нито държавата след това са ни превели някакви средства за спасението им. Един от тези сърдечно оперирани пациенти, който имаше мултиорганни заболявания, лежа в "Св. Екатерина" близо 180 дни. Лечението му излезе 124 000 лв. А НЗОК плати 14 500 лв. Превъзмогнахме натрупания дефицит, но с ограничения от останалите лечения, което не е добро решение, особено в сферата на здравеопазването.
Т.е. правим икономии от всичко. Многократно сме коментирали този проблем с различните ръководства на касата. Единият изход е да се приеме, че за болни, които
"струват" повече от 2 пъти
над цената на клиничната пътека, ще се плати цялата стойност на терапията им. Преди това обаче комисия трябва да прецени дали точно това е трябвало да бъде лечението и дали е правилно проведено, изписани ли са повече лекарства или не. Другият изход, докато се въведат диагностично свързаните групи (които ще заместят пътеките и ще носят реално финансиране), е да се заложи допълнителен коефициент на плащане за описаните пациенти. Болните могат да се категоризират в 2 или 3 групи: без усложнения, с усложнения на един или два органа и трета - със засягане на много органи. Такава методика бе разработена в НЗОК преди около 2 г., но не влезе в приложение, защото не се осигури нужното финансиране.
С близо 242 000 лв. по-малко получихме през първото шестмесечие на годината за положените интензивни грижи в сравнение със същия период на м.г. и при същия брой болни. Просто защото тази година финансирането бе орязано. И малкото, което ни бяха дали, го взеха. Само че не можем да връщаме болни и така ни принуждават да трупаме дългове.
Няма пари за изкуствени сърца Доскоро 40 тежко болни българи чакаха за ново сърце, но тъй като няма донори, те намаляха до 32-ма. При всеки един от загиналите е имало показания за поставяне на "изкуствено сърце".
Методът позволява състоянието на пациента да бъде стабилно, докато за него се открие донор. Само че по финансови причини това не се е случило. Цената на изкуственото сърце е 168 000 лв., здравната каса покрива само 50 000 лв. "А колко българи могат да си позволят да доплатят разликата?", риторично запитаха лекарите.
Изходът е от догодина касата да покрива реалната цена на спасителната методика поне за 5-6 тежко болни българи.
