Бреков протест водеше от град на град ходеше, платени слепци караше, с жълта свирка свиреше простите хора сбираше, сбираше и говореше: “Аз ще оправя страната и ще ви чистя лайната, вий само мен изберете, па после колко щете серете.”
Хората Барек слушаха, слушаха още вярваха, вярваха и хортуваха: “Ой ти Барече – Бюрече, как ти е чиста душата, като на блато водата, как ти е буйно сърцето, кат на торнадо очето, как ти е снажна снагата, кат на жираф шията. Ти премиер ще ни станеш, ще станеш ще ни пристанеш, ще сме си лика-прилика, като блато и тръстика”
Че се зарадва Бареков, па си включи камера, та да го видят хората, как си народа изслушва, изслушва, а не подслушва. На всеки време даваше, да си излее душата, душата още болката. Да им завидят другите, де на протест не ходеха ами си вкъщи седяха, вкъщи пред телевизора.
Хората на микрофон блееха, плюеха, душа лееха. Бареков наум смяташе, смяташе още пресмяташе, колко му глупци трябваха, държавата да превземе, да му завидят Пеевски, Пеевски още Борисов.
