Начало » 2013»Декември»22 » Капитан Петър Станков: Дори и враговете признават подвига на поручик Димитър Списаревски
22:59
Капитан Петър Станков: Дори и враговете признават подвига на поручик Димитър Списаревски
Капитан Петър Станков – пилот в транспортна авиогрупа - Враждебна, в интервю за Радио „Фокус“
Водещ: Навършват се 70-години от героичната саможертва на поручик Димитър Списаревски, загинал във въздушен бой над София през Втората световна война. Посмъртно повишен в чин капитан. За подвига на загиналите летци и за днешното разбиране на героизма ще говорим с капитан Петър Станков - пилот в транспортна авиогрупа - Враждебна. Г-н капитан, типично по български в последните години около смъртта на поручик Списаревски се появиха доста спекулации от страна на най-различни хора. Спекулациите са на тема, че въздушният таран, който е извършил поручик Списаревски не е бил предварително планиран, а е въпрос на пилотска грешка. Петър Станков: Въздушният таран на капитан Списаревски не е бил предварително планиран, но не е бил въпрос на пилотска грешка. Вижте, ситуацията е била такава, че към София са летели 150 американски самолета, бомбардировачи Б-24, които са искали да пуснат своите бомби над София. Тези бомбардировачи, са били охранявани от 50 тежки двумоторни изтребителя P-38. Всичките тези самолети са идвали към София, а българите са можели да им противодействат с около 40 изтребители Месершмит 109 и 112, с които е трябвало по някакъв начин да отблъснат атаката и да попречат на бомбардировачите да пуснат бомбите си над София. Ситуацията е била екстремална и тежка. Капитан Списаревски е изпълнил своя дълг към родината. Фактически преди да се вреже в бомбардировача и да загине, той е свалил друг самолет, измъквайки се много ловко от изтребителите, които са ги охранявали. Фактически той е свалил два бомбардировача. Водещ: Какво сте чували от свидетелски разкази, за самата ситуация на въздушния бой? Петър Станков: Свидетелски разкази има от подофицера, който фактически е оцелял при тарана в самолета Б-24, Робърт Реноар. Той толкова е бил впечатлен от това, което е извършил Списаревски, че след войната идва в България, намира майката на Списаревски и й подарява всички свои отличия, в знак на признателност. Това е впечатляващото, защото дори враговете признават неговия подвиг. Има много разкази на хора участвали във войната и които вече не са между живите. За мен, може би най – впечатляващото е, че в разгара на войната е трябвало да обучават нови пилоти. Те са събирали буквално момчета от улицата и са ги пускали да летят срещу врага след много оскъдна подготовка. Имах познат, който ми е разказвал, че него са го пуснали да лети срещу врага след два часа обучение. Той разказваше, че първия си въздушен таран е извършил след 100-150 летателни часа, което само по себе си говори за подвига на всички тези пилоти по това време. Водещ: Това ви го е разказал ваш роднина ли? Петър Станков: Не, не е мой роднина, познат офицер-пилот, който е участвал във Втората световна война. За съжаление вече не е между живите. Водещ: Как в наши дни разбираме геройството на Списаревски и пилотите тогава. Как днешните пилоти гледат на подобна постъпка? Петър Станков: В наши дни ситуацията е малко по-различна, разбира се. Ние с американските пилоти летим вече крило до крило и изпълняваме много съвместни задачи, но никога не пропускаме да им покажем, че с нашите умения ние сме достойни наследници на Списаревски. Водещ: А мислил ли сте вие, лично, че някога можете да изпаднете в подобна ситуация и да се наложи да вземете решение – да жертвате живота си за родината, както е направил Списаревски? Петър Станков: Разбира се, че съм мислил. В смисъл такъв, аз всичките тези години съм обучаван точно за това нещо – да изпълнявам бойни полети.
