"От Рона чак до Рейн, той /Атила/ от всички хора е най-славен. От Елба до морето няма крал по-силен." - "Песен за нибелунгите", стих 1244
Било по времето, когато Франция още не съществувала и прославеният град Париж още не бил построен. През 451 година Кан Атила пресича бреговете на реката Тиса и се отправя към Рейн за война с вестготите. Кралят на вестготите отровил своята жена, която била сестра на Атила и това станало причина могъщият владетел на Хунорската Империя да поиска възмездие. Самите вестготи не били равностоен противник на хунорите, но в започналата война римляните видели възможност да се разправят със своя най-опасен враг. Точната дата не е известна. Знае се, че се е случило през втората половина на юни 451 г. На Каталаунските полета, днешна област Шампан във Франция стояли една срещу друга двете най-големи армии на древния свят. В равнината по всички правила на римското бойно изкуство бил построен станът на римския пълководец Аеций. На негова страна освен вестготите с техния крал Теодорих били привлечени алани, франки, бургунди и множество галски племена. Недалеч се разполагал станът на Кан Атила. Негов съюзник били остготите под предводителството на тримата братя Валамир, Теодемир и Видемер, а също гепидите на крал Ардарих. Всяка от двете армии наброявала повече от 500 хиляди бойци, нечувана за времето си цифра. Ситуацията се усложнявала от факта, че Аеций бил израстнал като заложник сред хунорите. Познавал отлично техните обичаи и методи на воюване. А детското му приятелство с Атила се изродило в смъртна вражда. Западноевропейските историци са единодушни, че ако войската на Атила е била в добро състояние, той не би се поколебал да нападне римския лагер през нощта. Само че този път хунорите били прекалено изморени и се наложило да изчакат до сутринта. Вечерта Атила събрал своите колобъри и ясновидци, за да научи как ще протече денят. Отговорът гласял, че хунорската армия ще бъде разбита, но ще загине предводителят на врага. Атила решил, че предсказанието се отнася до Аеций.
Двете вражески армии се дебнели до три часа следобед кой ще излезе пръв на бойното поле. Едва тогава Атила извел своята войска и я разположил в боен ред. Той и неговите сънародници застанали в центъра. На левия фланг се подредили гепидите на Ардарик. Вляво – остготите на Валамир. Аеций пък заел лявото крило на своя строй, където разположил римските легиони. В центъра поставил най-колебливите си съюзници – алани, бургунди и франки. Дясното крило заели най-многочислените и най-верни римски съюзници – вестготите.
Боят започнал на левия фланг. Там имало малко възвишение. Почти едновременно към него се насочили няколко хунорски конни отради и вестготската кавалерия. Вестогите се намирали по-близо и изпреварили хунорите. Понасяйки тежки загуби, те се принудили да отстъпят. Това лошо начало на битката накарало Атила да свика веднага своите боили и съюзнически князе на съвет. Говорил единствено той. “Бягството е по-печално от гибелта! - започнал речта си пълководецът. - Защитата е признак на страх. Смел е този, който нанася първия удар. Вървящия към победа не го достигат стрели. Нека се възвиси вашия дух, нека закипи вашата ярост.” Историкът Йордан също предава думите на Атила: “Аз не се лъжа относно сегашния момент: пред нас е това бойно поле, което ни обещаваха всички наши предишни победи, а тази случайна сбирщина отсреща не ще удържи нито миг, като види хунорите. Аз хвърлям първото копие към неприятеля; ако някой може да остане неподвижен, когато се бие Атила, той вече е мъртъв.”
След тези думи пламнала битката по целия фронт. Гепидите на Ардарик се нахвърлили срещу римляните на Аеций. Остготите нападнали вестготите. Атила връхлетял срещу аланите и бургундите. Отново даваме думата на Йордан: “Започна битка свирепа, повсеместна, ужасна и отчаяна. Древността не ни разказва нито за такива подвизи, нито за такова клане, а този, който не е бил свидетел на това зрелище, не ще му се случи да види подобно в живота си.” Атила бързо прегазил центъра на противника и задържал заетата позиция. Остготите притиснали своите братя и врагове – вестготите. Вестготският крал Теодорих сам се впуснал сражението, за да окуражи своите бойци и загинал. Обаче вестготите удържали натиска и отблъснали Валамир. После ударили по десния фланг на Атила. Аеций пък ударил по левия. Въпреки крайното ожесточение никоя от сражаващите се страни не успяла да вземе надмощие. По най-скромни оценки през този ден загинали над 180 хиляди човека. После настъпила нощта. Римляни и хунори се оттеглили в своите лагери. На следващия ден Атила зачакал нападението на Аеций. То не последвало. Между римляните и техните съюзници настъпило разцепление. След като Теодорих загинал, за крал на вестготите издигнали сина му Торисмонд. Новият крал предпочел да замине за столицата си Тулуза, да не би братята му да не го признаят за крал и някой от тях да заеме престола. Останалите римски съюзници се разбягали. Атила се съвзел от удара, но предпочел да не напада. Аеций от разстояние следил хунорската войска, докато тя не преминала реката Рейн. Римляните не посмели да се намесят, когато разярените хунори преминали през цяла Северна Италия, превръщайки римските градове в руини. По-късно Кан Атила достига стените на Рим. Ето какво пише по този повод историкът Мурад Аджи в книгата “Полынь Половецкого поля”: “Вече е почти забравено, че римският папа Лъв I в 452 година застанал на колене пред господаря на степните народи Атила, молейки го да пощади Рим. За цялата история на Римокатолическата църква никой друг римски папа не е падал на колене пред никого. Но не молбата на първожреца спряла пълководеца, а кръстът, появил се за пръв път в ръцете на папата. Това бил Тенгрианският кръст! Именно той спасил Рим. Разбира се, всичко това е неприятно да се напомня на онези, които не искат да помнят.”
Сигурно на великите европейци не е приятно и да се напомня, че “победителят”, Император Валентиниан I дал дъщеря си Хонория за жена на “победения” Атила. Но тук навлизаме в друга тема. Сега целта ни беше да разкажем за събитието, определило историческото развитие на Европа и на европейските народи за хилядолетия непред. Това е накратко историята на Каталаунската битка. Най-кръвопролитната битка в историята на древния свят. Битка, при спомена за която още потръпват народите на Централна и Западна Европа. А защо ние трябва да знаем за нея и да я помним? Защото Кан Атила е баща на Кан Ирник, създал държава с името България. Защото Атила принадлежал към прославения български владетелски род Дуло. Славният род на великите Кубрат и Исперих. Защото Каталаунската битка е част от нашата, от българската история.
