Как Руската федерация изпълнява ангажиментите си, свързани с връщането на т.нар. трофейни архиви, прехвърлени през 1944-1945 в Москва? И кога България ще получи пълен достъп до българските документи в тях, пита радио Дойче веле, след писмения въпрос на Лъчезар Тошев до Комитета на министрите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).
"Как Комитетът на министрите следи изпълнението на своята Препоръка № R 2000(13) от държавите-членки и по-специално от Руската федерация относно т.нар. трофейни архиви, които са били прехвърлени в Москва през 1944-1945?". Георги Папакочев разговаря по темата с Лъчезар Тошев, който е член на ПАСЕ, и с новия председател на държавната агенция "Архиви" Иван Комитски:
Още когато Руската федерация стана член на Съвета на Европа през 1996 година, ПАСЕ поиска от Москва да реши въпроса с т.нар. трофейни архиви, съдържащи не само документи, но и произведения на изкуството, както и други предмети. "Всички те са взети като трофеи от Червената армия в края на Втората световна война и транспортирани в Москва", казва Лъчезар Тошев.
Той обяснява, че тези архиви всъщност принадлежат на различни страни от Стария континент, които днес са членки на Съвета на Европа. "Архивът на Паневропеския съюз например, изнесен от Виена от съветските войници, съдържа ценни свидетелства за една от началните прояви на паневропейската идея. Първият конгрес на съюза е през 1926 година и в него участва видният български интелектуалец и дипломат проф. Иван Шишманов. Защо тези документи днес трябва да бъдат третирани като "секретни" или "поверителни", след като в тях няма никаква специална информация и те представляват единствено интерес за изследователите? Защо тези писмени свидетелства да не бъдат достъпни за всички историци, след като са свързани с политическото минало на днешна Обединена Европа", пита Лъчезар Тошев.
По долар на страница
Според директора на държавната агенция "Архиви" Иван Комитски, въпросът с достъпа и връщането на българските "трофейни архиви" от Русия все пак не е в задънена улица. "Най-важното, което се е случило след един подготвителен период през 2008-2009 година, е, че искането за връщане на изнесените оригинали вече е поставено офицално пред руската страна. Сега всъщност стъпваме на сключен през 2008 година договор за сътрудничество, който урежда копирането на трофейните документи от периода след Втората световна война и към днешна дата вече имаме предоставен значителен обем от копия", пояснява Комитски.
През 2008 Владимир Путин посещава София. Тогава въпросът за българските архиви му е поставен официално, но само устно. В началото на следващата година българската страна изпраща официално писмо, а няколко месеца по-късно получава отговор, в който се напомня, че през 1995 година в Русия е приет закон за защита на културните ценности, с който тези документи са обявени за трофейни, заради което страната няма право да ги получи в оригинал. В края на 2011-та България получава около 20 хиляди фотокопирани страници, които по руските тарифи са стрували по един долар на страница.
Особената плячка "архив"
"Моят писмен въпрос до Съвета на министрите към Съвета на Европа не се ограничава само с изнесените български архиви, но поставя по-общо проблема с архивите и на други европейски страни", казва Лъчезар Тошев. Той пояснява, че т.нар. трофейни архиви са особен вид плячка, вземана от воюващите страни по време на военен конфликт. "Тяхното укриване и пазене далеч от обществения и научен интерес не е нормално днес, когато Европа е обединена. Още повече, че от 1996 година Руската федерация е и пълноправна членка на Съвета на Европа, като за нея важат всички препоръки и решения на авторитетната европейска институция", посочва Тошев.
Според него, особен интерес продължават да представляват архивът на Тайната царска канцелария и някои други документи, свързани с българската политика преди и по време на Втората световна война. Според български изследователи, особено важно е да се разбере дали освен в четирите известни големи руски архиви, български документи не се съхраняват и в наследничката на съветския КГБ – сегашната ФСБ. Въпреки официалния отрицателен отговор на тази служба, съмненията остават.
Значителен интерес за запълване на все още многобройните бели петна в българската следвоенна история биха представлявали също така автентичните съветски архивни документи - например свързаните с отказа на комунистическа Москва да признае официално България за 16-та съветска република въпреки двукратното настояване на българското партийно ръководство, или пък документите от съветското посолство в София за тяхната резидентура в България.
Историята на светло
Но дали някога Русия ще осигури пълен достъп до тези архиви? "Редица страни по света вече са направили такава крачка, предоставяйки достъп до своите национални архиви", пояснява Лъчезар Тошев. "САЩ например осигуриха пълен достъп до своите архиви за Втората световна война. Сега разполагаме с американски документи, разсекретени още през 1970-те и 1980-те години, които дават възможност на българските историци да уточнят ключови моменти от националната ни история. Затова смятам, че въпросът трябва да се реши и от Руската федерация", казва Лъчезар Тошев.
