ТРОЯНСКО-ЛОВЕШКИ бе финалният сблъсък на тазгодишното издание на традиционния предколедеден турнир по футбол в зала за Купата на кмета на Троян (зала „Чавдар”, 20 декември). И очакванията бяха за неизбежна победа на солидния домакински тим „Троя” – защото в редиците му личаха доста от активните в момента троянски футболисти от мъжкия ни тим, защото у дома и стените помагат, защото в подобни дербита се играе още по-навито и с хъс за победа; не бива да забравяме още един силен коз – в състава на „Троя” бе голямата звезда Мартин Кушев, прекратил наскоро успешната си професионална кариера, който с 9-те си гола до момента се бореше и за голмайсторския приз на турнира. Разбира се, никой не подценяваше ловешкия отбор, носещ името на спонсориращата го фирма „Славимес” – млад, обаче достатъчно обигран, стоящ (по-)добре физически, борбен; но просто представата бе, че ловчалии по-скоро ще изиграят ролята на достоен спаринг партньор и нищо повече. И КАТО ЧЕ ЛИ всичко тръгна според очакванията – момчета на „Троя”, водени от Кушев, натиснаха съперника си, наложиха пълен превес и логично поведоха с 1:0. Но още тук, през първото полувреме, се видя, че няма да е леко и нищо не е решено. Дори повече – ловчалии се окопитиха, младостта също почна да си казва думата; така се стигна до изравнителния гол за „Славимес” (1:1) в началото на второто полувреме, а подемът в ловешките редици не вещаеше нищо добро за нашите. Но тук се случи нещо неочаквано – Георги Ботев, лидерът на „Славимес”, реши да се прави на „голямата работа”, на два пъти си позволи да репликира съдийско решение и отлично ръководещият срещата рефер Владислав Трифонов без колебание му показа червен картон и го изгони. Останалите трима „славимесци” (отборите по регламент бяха от по четирима играчи – бел. Г.М.) оттук нататък имаха само една възможност – със зъби и нокти да удържат равенството и евентуално да се доберат до равенството в редовното време и да разчитат на дузпите, където всичко можеше да се случи.
ЛОВЕШКОТО „ОПЪЛЧЕНИЕ” заработи на пълни обороти и въпреки че троянските атаки следваха една след друга, головите положения пред вратата на „Славимес” – също, Кушев и компания не успяха да стигнат до победния втори гол. Тук се случи и нещо странно – по-голямата част от пълната зала, не само ловешката агитка, започна бурно и все по-настървено да освиква „Троя”-нци и да аплодира ловчалии.
Момент от оспорваната битка за третото място между "Гарант" и "Ориндж каунти" КАКВО БЕ ТОВА – провокация, протест, някакъв нашенски тип гостоприемство, аз поне не разбрах. От резервната скамейка на „Троя” също недоумяваха защо троянската публика освирква троянския отбор и то в полза на традиционните „врагове” от Ловеч; кметът на Троян Донка Михайлова, която присъства на финалната среща, също изрази учудването си (по повод на освиркването на троянци от троянци се сетих за рубриката във вестника ни „Хубава работа, ама троянска” – бел. Г.М.).
