Вечерта, преди да се роди Христос, е първата от трите кадени вечери. Нарича се Бъдни от бдение, а може би и от бъдеще, бъднини. И в двата случая символиката е директна - за чудото, което предстои, трябва да бди целият народ. За бъдещето си - също. Денят преди Коледа е ден, в който цялата природа затаява дъх в очакване. Птиците спират да пеят, листата на дърветата спират да трептят, водите в реките спират да текат. Казват, че някога единствено кукувицата не спряла да кука, трепетликата - да трепери, и реката Лъкатуща - да се движи. Затова и били наказани от Божията майка: кукувицата - да кука само три месеца в годината (от Благовец до Еньовден - от 25 март до 24 юни); трепетликата - все да трепери, листата й никога покой да не намерят; в криви и тесни пътища да разлива водите си реката. Бъдни вечер се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич. Раждането на новото слънце и на новия Бог слива езическите представи на древния българин и по-късната му християнска вяра в едно - идеята за раждането и обновлението на света с надеждата за добро. Затова и целта на коледните обичаи е да покажат бъдещето, да предпазят от бедствия, да донесат плодородие.
РИТУАЛИ Символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът - дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече. Огънят и космическото дърво като връзка между небето и земята са в основата на всички чудеса тази вечер. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот. Предвестници на добрата вест са малките коледари - деца от 8 до 12 години, - които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят „Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!", а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва. Централно място заема обредният хляб - боговица, богова пита, бо-жичник, вечерник, светец. Месят го момиче или млада булка, празнично облечени, с китка от босилек, чемшир или червено мушкато. Меси се с мълчана вода (вода, която е донесена при пълно мълчание). Брашното се пресява през три сита. Меси се хляб, а за пчелите и за овцете -овчарник. Той се украсява с фигурки от тесто - орач с рало и волове, снопи, кръстци и пр. С водата, в която са измити точилката и ръцете на жената, която е месила, се пръскат кошерите. Някога редили трапезата върху слама, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му. След като трапезата се прекади, стопанинът - с хляба със свещ върху него и с чаша вино - излиза на двора и кани светците, покровители на бурите и градушките през лятото, Илия, Вартоломей и Герман на вечеря -да ги умилостиви и да предпази нивите от летни бури и гръмотевици. Питата се разчупва високо над главата, за да са високи и класовете по нивите. Първото парче, което се прелива с варено жито и вино, е за къщата, второто - за Света Богородица. После се раздава на всеки член от семейството, като най-напред се дава на мъжката челяд. Бащата и останалите от семейството хвърлят по няколко житни зърна нагоре, „за да се роди и стане толкова голямо житото". На трапезата се остава дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания към съдбата ще се сбъднат. Ако някой трябва да стане по-рано, добре е да ходи приведен, като отрупано с плод дърво. Накрая всички стават заедно - да узреят житата по едно и също време. Колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узрее житото. Отделя се по хапка от всички ястия за починалите близки и на сутринта се носи на гроба. След разтребването на трапезата част от сламата се пали на най-високото място. Който пръв запали сламата си, на него най-рано ще узрее житото. И още - докъдето стига светлината от огъня, дотам няма да удря град през лятото. Другата част от сламата се слага върху плодни дръвчета, за да раждат повече. Бъдникът гори цяла нощ в огнището и огънят се пази да не угасне. Живи въглени от бъдника се слагат във вода, прекадена вечерта. Тази вода се пие и предпазва от зли сили особено в дните от Коледа до Водици, които се наричат Мръсни, Погани дни. Жените напридат тънка нишка и с малко вълна я носят по себе си, а с другата част увиват кошерите, да се „увиват" около тях пчелите, да не бягат на чужди места.
ЗАБРАНИ Моми, на които им е време да се омъжат, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата. Сламата и пепелта от бъдника не се изхвърлят. Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.
ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички. Мома и момък могат да узнаят името на годеника и годеницата, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците. Листата от бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще бъде здрав през годината. Зад палешника (широкото остро желязо на ралото; ралник; лемеж) се оставят живи въглени, наречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро. На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се дванадесет въглена на дванадесетте месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека. За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в дванадесет люспи две-три щипки сол. Нарича ги на дванадесетте месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден. Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката. На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени за всеки още от Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юли. Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината. Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ Трапеза Трапезата на Бъдни вечер пресъздава магия за плодородие и късмет. В песните я наричат „шестредна" и „седмопола" и се смята, че всяка трапеза има шест по-малки, всяка от които пък се състои от седем реда. Слагат се храни, които набъбват, също като тях „да набъбват" късметът и плодородието. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Ястията трябва да са нечетен брой -7,9, 11. Трапезата е „символна". Всичко, което се поставя, има за цел да донесе изобилие - обреден хляб с пара, царевица, пуканки, боб, ябълка, ошав, дори се добавя и бучка пръст от нивата. Чесънът предпазва от зло и болести, медът е послание за сладък живот, дряновите клонки, орехите и бръшлянът - за здраве. Медът, пепелта и тамянът са лек за различни болести. На трапезата се нареждат само постни ястия - сарми от кисело зеле с ориз, пълнени с ориз чушки, фасул, зелник, ошав, счукан чесън с орехи, тиквеник, варено жито, върху което се поставя Богородичният хляб, плодове, орехи, мед, грозде, дюли. Приготвя се пита (или баница) с късмети. Слагат се сребърна пара, бяло седефено копче за овцете, житен клас за орача, бяло сгънато листче за учение, дрянови пъпки за здраве. Обредните хлябове са три вида. Един - посветен на празника: боговица, богова пита, светец. Друг - посветен на стопанството и къщата, и трети -за коледарите. Да се изпишат и украсят е било чест за всяка домакиня и нещо като визитна картичка на дома. Шарките обикновено са кръсташка (релефна украса с форма на кръст), кръг, цвете, лък. Кръсташката означава ангелска, Божия сила, цветето - младост. Лъкът символизира мощ срещу нечисти сили, духове и болести.
Сол На трапезата на Бъдни вечер задължително се слага и сол. За българина солта има особено значение. Къща без сол не бива. Където свърши солта, там влизат болестите и раздорите. Затова и всяка стопанка гледа никога да не остане без сол и ако трябва, от съседите ще вземе назаем, а мъжът й, като тръгне на пазар, първо за сол ще пита: има ли, или да купи. Когато се реди масата, солницата се слага най-напред. Ако това не се направи, лошо е и за дома, и за челядта. Солта, хляба и виното народът ни е облякъл в святост, те са земните въплъщения на Светата троица, чрез които човек се издига и се докосва до божественото. Затова, когато след кръщене донесат детето вкъщи, на прага на вратата го посрещат с пита хляб, сол и вино и очакват, че здраве и имот ще го чакат занапред. Когато младоженците се връщат от църква, опитват на прага на дома по хапка, натопена в сол, и сръбват от вино, за да има помежду им сговор и обич, за да им спори във всичко, да са плодни и добри годините, които ще прекарат заедно. Най-скъпи гости българинът посреща с хляб, сол и вино, като това символизира радост и плодородие, лек живот и здраве в къщата. Солта пази от лоша среща и от лоши очи, от магии и всякакви лоши дихания. Момите и булките носят малко сол от Бъдни вечер. Без сол не могат и баянията, тъй като тя пъди болестите и помага за оздравяването. След залез слънце е добре да не се дава сол, за да не отиде берекетът в друга къща. Но ако все пак се налага, от нея трябва да се спусне и малко в оцетника, защото се е вярвало, че като станат две добавки, тоест солта и оцетът, никой не е в състояние да развали благополучието. Сол не се хвърля в огъня, защото тогава тя проклина и носи беди за къщата и за този, който я е хвърлил. Народът знае, че да се кълне със сол или в името на сол е много тежко. Ако някой го направи пред съда, му вярват или пък са сигурни, че ако е излъгал, сам Господ ще го накаже: или езикът му ще се завърже, така че да не може да говори, или с очите си ще ослепее, или с краката и ръцете си ще осакатее, или ще се побърка с ума си.
Бъдник Символизира световното дърво, изобилието, което то дава, и ролята му да свързва небето и земята, да бъде път към света на прадедите. Дървото организира света хоризонтално (в четирите посоки) и вертикално (небе, земя и под земята). Дъбовото дърво, от което най-често се прави бъдник, се смята за свещено. Славянските ни прадеди са вярвали, че на световното дърво са отишли душите на мъртвите. Крушовото дърво - второто най-често използвано дърво, от което се изготвя бъдник - е символ на изобилие и плод. В народното творчество дървото може да се замени със стилизация на жена, което също е знак за плодовитост и живот. В народната поезия се среща често и митологемата дърво-човешки двойник. Младите се сравняват с младо дръвче, болните - със сухо дърво, старецът на голяма фамилия - със стволовато дърво. Миросването е магия за плодородие и увеличаване на жизнените сили. В легендите за произход връзката между световете се осъществява от змея. С опашката си той свързва небесния, земния и долния свят, държи земята. Световното дърво като връзка с душите на мъртвите се проявява задължително в погребалните ритуали, в честата практика на гроб на неженени, т. нар. погребение-сватба, да се сади дръвче.
Пепел Символизира връзката между живия и неживия свят. Затова и пепелта от бъдника има магическа лечебна и предсказателна сила.
Земя Присъства на трапезата, като се свързва с представата за святост и чистота. Земята е истина и предизвиква истини. Някога клетвата в торба пръст служела като последно свидетелство за истинност. Земята е чиста. С пръст човек може да си умие лицето, когато няма вода. Земята също свързва световете. Смята се, че тя се намира в средния свят. Вярвало се е, че през пещера (тоест, минавайки през земята) може да се отиде в долния свят. От земята може да се мине и в горния свят, но там стигат само орлите. Пръстта играе важна роля в различни обреди. Ако целунеш пръст, целуваш хляб. Орачът при първа оран се прекръства и целува бучка пръст. В други ритуали от питата се оставя за земята, полива се с вино, заравят се в нивата костите от кокошка. Заравянето на обредна храна се приема като своеобразно жертвоприношение на земята, като магия за плодородие. При погребение също се хвърля бучка пръст, прелива се с вино и зехтин, за да приеме земята тялото.
Мълчана вода Притежава особена магическа сила, също както и водата, загребана отведнъж и донесена от бащино и майчино момиче, тоест щастливо и закри- ляно. При всички празнични ритуали трапезата не може да бъде прикаде-на, без да има вода на нея.
Чесън Има апотропична (отблъскваща) сила. Той е сигурно предпазно средство против уроки, магии, ухапване от змии. Вярва се, че пъди всички зли сили, самодиви и болести. Магията му е позната от езически времена, когато славяните са предлагали на старите си богове чесън в чаша.
Бръшлян Символизира здраве и дълголетие, затова и предсказанията, които се правят с него, са за тях. В древногръцката митология той се свързва с безсмъртието.
Дрян Смята се от народа за най-здравото дърво след чемшира, затова е символ на здраве и дълголетие. Дрянът цъфти рано и това е връзката му с младостта и радостта. Има основна обредна функция в целия новогоди- шен празничен цикъл.
Наричат Бъдни вечер още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия - тогава се викат гости. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала. Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място - за мъртвите (починал близък или роднина). През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите. Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича "коледуване". Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.
Предлагаме ви за Бъдни вечер да си направите погача със сребърна пара. На този член от семеяството, на когото се падне паричката, през цялата година ще му върви и ще бъде здрав и щастлив.
ПОГАЧА Необходимите продукти 1 кг брашно мая за хляб колкото кибритена кутийка 1/2 чаена лъжица захар 1 чаена лъжица сол 1 супена лъжица олио Приготовление В два пъти пресятото брашно направете "кладенче", в което сложете маята за хляб, размита с малко вода и захарта. Сложете и солта и замесете тесто. В средата на погачата сложете попарена с вряла вода сребърна пара. Печете погачата в намаслена тава, докато отгоре леко се зачерви. След това я намажете с подсладена вода и я допечете още десетина минути. Като основно ястие можете да приготвите постен чомлек.
ПОСТЕН ЧОМЛЕК Необходими продукти 1 кг малки лукчета 2 големи глави кромид лук 1 кафяна чашка олио 4 червени домата - пресни или от консерва 1 глава чесън 1 супена лъжица брашно 1 чаена лъжица червен пипер 1 дафинов лист 1/2 чаена лъжичка смлян черен пипер, сол, чубрица 1 кафяна чашка червено вино Приготовление Нарежете на ситно големите глави лук и ги задушете в олиото. Когато лукът стане златист, прибавете червените домати - обелени и настъргани, заедно с предварително обелените малки лукчета, нарязаните на ситно скилидки чесън, червения и черния пипер и дафиновия лист. Прибавете към тези продукти и вода колкото те да бъдат покрити с течност. Налейте виното, посолете и прибавете стритата чубрица. Задушете продуктите на слаб огън. Когато лукчетата омекнат, прибавете брашното. То трябва да е предварително препечено на сух тиган и размито с една кафяна чашка хладка вода. Задушете ястието още десетина минути. Чомлекът става много по-вкусен, ако го сготвите в глинено гърне, а не в обикновена тенджера. Ястието е подходящо за вегетарианци и почитатели на ароматизираната кухня, заради различните подправки, които то съдържа. И в двата случая хората, на които го предлагате, трябва да бъдат с изключително здрава храносмилателна система. Кромидият лук и чесънът дразнят чувствителните стомаси, въпреки че на някои хора действат много добре. Друго ястие, което се приготвя на Бъдни вечер са зелевите сърми, пълнени с ориз и домати. Тук трябва да отбележим, че се използва кисело зеле, което в България се приготвя по специален начин с морска сол и се консумира през зимата. Ако не разполагате с кисела зелка, можете да напълните сушени или пресни чушки по същия начин.
ЗЕЛЕВИ СЪРМИ Необходими продукти 10-15 листа от кисела зелка 4 глави кромид лук сол, 1 кафяна чашка ориз 2 червени домата - пресни или от консерва 1 чаена лъжица стрита чубрица 1 чаена лъжица смлян черен пипер 1 супена лъжица нарязан магданоз 2 сухи червени чушки, 2 сурови чушки /за предпочитане червени/, 1 морков, 1 1/2 кафяна чашка олио Приготовление Нарежете на ситно лука, суровите чушки и моркова. Посолете на вкус и запържете сместта в олиото. Когато лукът омекне, прибавете ориза. Той трябва предварително да е изчистен, измит и изсушен. След това прибавете обелените и настъргани домати, черния пипер, чубрицата и нарязания на ситно магданоз. Разбъркайте добре тази смес. След това с нея напълнете зелевите сърми и добре ги завийте. На дъното на тенджерата сложете един пласт ситно нарязано кисело зеле, а между сърмите поставете сухите червени чушки, които предварително трябва да сте държали 6 часа в студена вода. Залейте сърмите с равни части вода и зелев сок или само с топла вода. Течността трябва да покрие изцяло сърмите. Варете на тих огън, докато зелевите листа омекнат. На трапезата на Бъдни вечер трябва задължигтелно да присъства и вареното жито.
ВАРЕНО ЖИТО Необходими продукти 2 чаени чаши грухано жито ( ако нямате - може и негрухано) 3 кафяни чашки захар 2 кафяни чашки смлени орехови ядки Приготовление Изчистете житото и го измийте. Залейте го със студена вода и го варете докато омекне. След това завийте тенджерата, в която сте варили житото с двойно прегъната хавлиена кърпа и го оставете да "нацъхти". Изцедете водата. Смесете житото със захарта и ореховите ядки. За предпочитане е да използвате пудра захар. Тя по-лесно и бързо ще се разтопи. Друг десерт на трапезата са приготвените по специален начин орехови ядки. Предлагаме ви да ги изпечете и да ги предложите на гостите си. Това е един прекрасен десерт, а може да се сервира и като хранителна залъгалка с алкохола и виното.
ОРЕХОВИ ЯДКИ ПО ТРАКИЙСКИ Необходими продукти 1 1/2 чаена чаша цели орехови ядки 2 яйца захар на вкус Приготовление Разбийте яйцата със захарта. Смесете ореховите ядки с получената смес и разбъркайте добре. Сипете ги в намаслена тавичка. Печете в умерена фурна, като от време на време разбърквате с дървена лъжица. Когато яйчната смес полепне по орехите, извадете тавичката от фурната и оставете да изстине. В дните около Коледа и Бъдни вечер в много краища на България се пече и тиква. От нея става невероятен десрт, който свен всичко останало е и много полезен за хората със стегнат стомах.
ДЕСЕРТ "БЪРЗА ТИКВА" Необходими продукти тиква кестенка около 2 килограма 1 1/2 чаена чаша пудра захар Приготовление Срежете тиквата на две половини. Почистете я от семките и влакнестата част и я сложете в тава. Печете в умерена фурна и не отваряйте, докато не стане готова. След като тиквата се изпече, трябва да я поръсите със захар. Ако я сервирате топла, можете да я поръсите с кристална захар. Но ако я сервирате студена, непременно трябва да използвате пудра захар. Един типично български вид компот, който се приготвя на Бъдни вечер е ошавът. Много е лесен за приготвяне и е част от празничната трапеза.
ОШАВ Необходимите продукти 3 чаени чаши сушени плодове - кайсии, ябълки, сини сливи, дюли, 3 кафяни чашки кристална захар Приготовление Добре измитите сушени плодове трябва да накиснете в студена вода от вечерта и да ги оставите да престоят в нея през цялата нощ. След това ги сварете в същата вода докато омекнат. Подсладете ошава със захарта или с мед - според предпочитанията. Ястията на Бъдни вечер изискват много повече време и труд от страна на домакинята. Но трябва да знаете, че в дните преди този празник жените стават много рано и през целия ден се приготвят за празничната трапеза. Те не жалят сили и време, за да бъде всичко наред в навечерието на Коледа. Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година. Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата. Освен това през зимния период няма работа на нивите и всички усилия на семейството са съсредоточени у дома. А празник като Бъдни вечер заслужава да бъде отбелязан, както подобава.
За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: *Димитър Мантов, "Народна трапеза" *М. Арнаудов, "Български народни празници", София, 1943 г. *Р. Дражева, "Календарни празници и обичаи" *Етнография на България, сборник, 1983 г. *Българска митология, М. Василева *Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007 *Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
