Ефектното осветление се управлява от големия компютърен специалист на Община Ловеч - Слави Генов
Спомене ли се възрожденският град Ловеч, разположен между три хълма в подстъпите на Стара планина и живописно прорязан от извивките на река Осъм, се сещаме веднага за покрития му мост, превърнал се в емблема на града. Някогашният богат занаятчийски център на Османската империя с над 20-хилядно население си извоювал през XVII и XVIII век названието Алтън Ловеч (Златен Ловеч). По това време селището притежава не един, а няколко покрити моста. До наши дни се е запазил само един, но най-красивият, дело на големия възрожденски майстор Уста Колю Фичето. С разположените в него 64 занаятчийски работилнички той е бил естествено продължение на търговската улица на града от двете страни на реката.
Бурната напролет река Осъм многократно разрушавала и отнасяла старите мостове на Алтън Ловеч, първоначално строени от дърво, а по-късно с каменна основа. След едно такова бедствие управата на града се обръща към най-добрия за времето си български строител – Колю Фичето, който изгражда романтичното покрито съоръжение, този път с каменни основи и дървена конструкция над водата. За да устои на напора на прииждащата периодично река, Фичето оставя поредица от отвори в каменните основи. И наистина, творението му устоява на превратностите на времето, надживява Руско-турската освободителна за България война от 1877-78 г. и голямото наводнение от 1897 г. Свидетел е и на модерните времена през първата четвърт на ХХ век. През 1925 г. изгаря при пожар с неизяснен характер. През 1931 г. мостът е възстановен в железобетонна конструкция и почти запазена надводна архитектура. През 80-те години е реконструиран и сега е близък до облика, който му е дал Колю Фичето. Днес покритият мост на Ловеч е пешеходната връзка между стария квартал „Вароша” и новата част на града и една от основните туристически атракции. Отскоро творението на Колю Фичето може да се види и в съвременно мултимедийно одеяние. Върху воден екран пред моста, съставен от хиляди водни пръски, триизмерна анимация разказва вълнуващата му история и хвърля поглед в бъдещето.
Чрез светлинни и звукови ефекти се разказва историята на моста от неговото създаване, през опожаряването му и новото построяване, пояснява кметът Минчо Казанджиев. – Първоначално е бил дървен и се е самозапалил, като е изгорял до основи. После е бил възстановен, но отново разрушен от голямо наводнение. И пак възстановяван, докато се стигне до сегашния му вид като покрита пешеходна връзка. По проекта „Ловеч – корени от миналото, мостове към бъдещето” чрез триизмерна анимация пресъздадохме миналото на нашия мост, а също настоящето и перспективите за развитието на града около него. Проектът „Балканските мостове говорят” е част от регионалната инициатива за Югоизточна Европа на ЮНЕСКО „Културата – мост за развитие“, лансирана от генералната директорка на огранизацията Ирина Бокова. Целта е чрез изкуството да се постави началото на нов мост между хората от полуострова. Проектът представя културата на 11 града от Балканите, известни със своите мостове. Замислен е като тригодишен, с идеята, че там, където политиката не успява, може да помогне изкуството.
Първият от серията проекти бе реализиран в Турция, свързан с Одринския мост на река Марица. Вторият по време – мултимедийната анимация „Ловешкият мост говори”, бе показан за първи път на 13 май т.г., празника на град Ловеч. Водният екран за мултимедийни прожекции пред моста ще може да се използва заедно с изградената наскоро понтонна плаваща сцена в реката, която също е уникална, твърди кметът Минчо Казанджиев.
Това е единствената плаваща сцена върху река на Балканския полуостров, а мисля, че и в Европа. Има такива сцени върху езера, но там знаем, че водата е спокойна, докато в реката нещата са много по-различни. Ние искаме да представим по по-интересен начин творчеството на нашите самодейци, нашите таланти, младите и по-възрастни хора от общината. А не по традиционния начин – на сцената в театъра или в читалището на квартал „Вароша”.
А ето и останалите градове и мостове, които са част от проекта: Бератският мост (Албания), Старият мост в Мостар и мостът във Вишеград на Дрина (Босна и Херцеговина), „Стагира” край Солун (Гърция). И още: мостовете на река Митровица (Косово), в Струга (Македония), в Търгу Жиу – града на Бранкузи ( Румъния), в Нови Сад (Сърбия), Одринският мост на Марица (Турция), „Масленица” (Хърватска) и мостът на река Черноевица (Черна гора).
