С МИЛИОНИТЕ НА БКП (БСП) КОМСОМОЛЦИТЕ ПРАВЯТ БИЗНЕС
Бащите партийци, а децата им бизнесмени – „Шефовете на комсомола – все милионери“
Когато един филм в Холивуд се превърне в хит, създателите му веднага снимат негово продължение, понякога дори и трето и четвърто. Има една любопитна закономерност в развитието на кадрите на ДКМС и наследника му БДМ. Комсомолците правят предимно партийна кариера, „бадемите“ – бизнес кариера. Някои кадри и от двата вида от партийния възход скачат направо в капитализма. Които не го направиха, набутаха в него синове, дъщери, зетьове, снахи и внуци.
А по комсомолска линия е имало предостатъчно средства, за да налеят основите на капитализма. Всяка година ДКМС е получавала от държавата между 120-150 млн. лева за различни дейности.
Само за 1984 г. за харчлък са били отпуснати 6,5 млн. лв., а след 1980 г. са давани по 20 млн. за строителство. За последните четири години – от 1986 до 1990 г. ДКМС (БДМ) е получил от държавата 553 млн. лв.
През 1964 г. Тодор Живков доста се колебае кого да сложи начело на Комсомола -
Георги Атанасов или Александър Лилов. Накрая избира историка пред философа.
Георги Атанасов е първи секретар на ЦК на ДКМС от 1965 до 1968 г.
После партийният му летеж нагоре е забележителен – шеф на отделите „Наука и образование“ и „Деловодство“ в ЦК на БКП, секретар на ЦК, зам.-председател на Държавния съвет, председател на Комитета за държавен и народен контрол, два мандата премиер на България.
След 1989 г. не влезе в бизнеса, но даде връзките и контактите си на своя зет Петър Терзиев, женен за дъщеря му Весела. По образование Терзиев е актьор, игра главната роля във филма „Ако те има“, партнира си с Ирен Кривошиева. Петър Терзиев и друг червен зет – Георги Цветански (тъст му беше Николай Дюлгеров, първи секретар на ОК на БКП – София), създават „Балканфарма“.
Фирмата е изкупена от Дойчебанк малко преди приватизирането на фармацевтичните заводи в Дупница, Троян и Разград. По-късно ги препродават на „Актавис“.
Терзиев остава изпълнителен директор на „Балканфарма“ до септември 2001 г. Напуска я и става консултант, а след това и председател на Надзорния съвет на швейцарската фирма „Ефектен унд финанц“, приватизирала „Ален мак“ през 2002 г. за 5,5 млн. долара.
В края на 2003 г. Терзиев води в България инвестиционния фонд „Екуест“ и няколко години е негов управляващ партньор.
През 2010 г. предприятието „Ален мак“ бе обявено във фалит. Оказа се, че е останало без най-ценната си собственост – запазените марки, с които продуктите му са продавани в Русия и Украйна.
Кредиторите с изненада научават, че дружеството се е разделило с правата да ползва най-ценните си 10 марки и не е получавало никакви приходи от продуктите, които са се продавали в Русия, Украйна и ЕС.
На 29 юли 2011 г. в. „Капитал“ написа: „Има и заподозрян кой стои зад измъкнатите права.
Кредитори на дружеството предполагат, че офшорната компания VVPP Investment Anstalt, която има правата върху марките за чужбина, в крайна сметка е собственост на бившия директор на „Ален мак“ Петър Терзиев. Възможно е дори схемата, която е лишила „Ален мак“ от приходи през 2009-2010 г., да е една от причините за фалита му.“ Пак според „Капитал“ сега Петър Терзиев управлява проекти за хотелски и индустриални площи.
Петър Младенов е секретар на ЦК на ДКМС през 1966-1969 г.
Оттам е изпратен да оглави ОК на БКП във Видин, но през 1971 г. излита скорострелно до министър на външните работи и член на Политбюро. Ръководи външното министерство цели 18 години.
На 10 ноември 1989 г. наследи Тодор Живков и стана първият президент (председател) на България. После другарите и съратниците му го пуснаха по пързалката и той беше принуден да подаде оставка.
Георги Танев
„Скучен човек“, е най-кратката характеристика за него, казана от бивш зав.отдел на ЦК на ДКМС. Танев често разговарял надълго с него и се интересувал за клюките и интригите в комсомолското ръководство и тогавашния млад елит на държавата.
Георги Танев е технократ, завършил е Техническия университет в Дрезден. Той оглавява комсомола 36-годишен, тоест надхвърлил е комсомолската възраст от 35 години.
Идва със завидна партийна кариера, стигнала до поста първи секретар на ГК на БКП в Пазарджик. През 1981 г. става член на ЦК на БКП и е назначен за първи секретар на ОК на БКП в Кърджали. Той остава на този пост по време на т. нар. възродителен процес. Смяната на имената там е проведена бързо и образцово и Живков го удостоява с най-високото отличие „Герой на НРБ“, но указът за това не е публикуван в „Държавен вестник“. Има твърдения, че Танев е един от главните идеолози на преименуването на българските турци.
През 1987 г. става председател на новосъздадения Областен народен съвет в Хасково. През април 1988 г. е назначен за зав.-отдел в ЦК на БКП, през септември – за министър на транспорта, а през декември – за министър на вътрешните работи. Заради тези бързи рокади Танев е наречен „французкият ключ на Живков“. Тоест става за всичко.
През 1989 г. Георги Танев е отстранен от правителството, през 1990 е изключен от БКП като човек от „най-близкото обкръжение на Живков“. Заминава за Москва, където започва общ бизнес с Бойчо Щерянов. Продължава да се занимава с бизнес вече в България, но е сменил фамилното си име Танев с бащиното Сотиров.
Константин Кутев дълги години работи в ДКМС и в ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта). Той е баща на
Антон Кутев – едно от остриетата на БСП
Емилия Масларова му е кума, а композиторът Филип Кутев – чичо.
Антон Кутев е роден през 1968 г. Завършил е изкуствознание в Художествената академия. Учил е икономика на киното и телевизията в Московския киноинститут.
През 2003-2007 г. следва европейска публична администрация в СУ. Няма нито един ден трудов стаж като изкуствовед. През април м. г. столичен вестник написа за Антон Кутев: „Както мнозина в прехода пробва късмета си с различни начинания. Работи като брокер и бизнесмен. Търгува с пирони от Румъния, парочистачки от Сърбия, тоалетна хартия от Полша, дрехи от Турция. Върти шивашки цех в Божурище.“
Решава да се впусне в политиката и през 2003 г. става съветник на БСП в СОС. През 2007 г. е избран за говорител на БСП. При управлението на тройната коалиция в продължение на три години е член на борда на директорите на ЧЕЗ.
Сега е секретар на изпълнителното бюро на БСП и депутат в 41-вото народно събрание, избран от Силистра.
Рожба на Комсомола е и Александър Томов
Той започва като секретар на идеологията в Кирковски районен комитет на ДКМС. После става завеждащ отдел „Работническа младеж“ в ЦК на Комсомола. След сравнително кратък престой и в ЦК на БКП, от октомври 1982 г. първоначално е експерт, а след това помощник по икономическите въпроси на министър-председателя Георги Атанасов. На този пост го заварва 10 ноември 1989 г. Политическата кариера на амбициозния младеж тръгва стремително нагоре – зам.-председател на ВС на БСП, депутат в 7-то ВНС, зам.-председател на СИВ, вицепрезидент в правителството. Тук му излиза прякорът Добрият вълк Лупи.
След като БСП пада от власт, по идея на Александър Томов е направено „правителство в сянка“, оглавено, естествено, от него. После Жан Виденов разтуря седянката на сенчестите министри, червената столетница се оказва тясна за суперактивния Томов и той я напуска. Последователно създава ГОР (Гражданско обединение за републиката), ДОР (Демократична алтернатива за републиката) Българска евролевица и Българска социалдемокрация. Сега партията му се нарича „Българска социалдемокрация – Евролевица“.
През 1996 година се кандидатира за президент на България, но остава четвърти. С подкрепата на Костов и начело на Евролевицата успява да влезе в 38-ия парламент. Тук Жорж Ганчев му лепна прякора Сашо Апашо. Томов не успя да стане депутат в следващия парламент и без съвсем да загърбва политиката, погледна към бизнеса. От юни 2007 г. е в борда на комбината „Кремиковци“, а от септември става главен изпълнителен директор на компанията, тогава собственост на индийския бизнесмен Прамод Митал. От декември 2006 до март 2009 е председател на Надзорния съвет на ПФК ЦСКА (София), откъдето запалянковците го прогониха с камъни и яйца.
От съвсем млад към Комсомола се ориентира и Тодор Батков,
сегашният собственик на футболния клуб „Левски“. Като студент става секретар на факултетния комитет на ДКМС в Юридическия факултет. Бил е шеф в бригадирското движение и на работа в РК на ДКМС в район „Васил Левски“. През 1984-1991 г. е организационен секретар на Общинския съвет в столичния район „Оборище“ и съветник в Министерския съвет. След 1991 г. е сътрудник и мениджър в адвокатска кантора „Батков, Стоев, Ботев и Ко.“ и член на Международната адвокатска лига в Париж. Член е на Надзорния съвет на „Мобилтел“. Председател на Съвета на директорите на „Стандарт нюз ООД“ – издател на в. „Стандарт“. Собственик на ПФК „Левски“ – София. Адвокат на изгонения от България бизнесмен от руски произход Майкъл Чорни, бивш собственик на футболния отбор. Тодор Батков е син на почти легендарния за онова време журналист от в. „Отечествен фронт“ Костадин Батков.
